С Разпореждане от 06.12.2018 г. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело № 2/2018 г. по описа на ВКС – Търговска колегия по три въпроса, свързани с производството по несъстоятелност, а именно:
1. Погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права в случаите, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от Търговския закон, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, в която кредиторите да са имали възможност да предявяват вземанията си?
2. Когато длъжник в производството по несъстоятелност е едноличен търговец, погасяват ли се непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права в производството по несъстоятелност, които не са възникнали във връзка с търговската дейност на едноличния търговец?
3. Погасяват ли се на основание чл. 739, ал. 1 от Търговския закон публичните вземания срещу едноличен търговец, за когото производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 от Търговския закон?
Тълкувателното дело е образувано по Предложение на Висшия адвокатски съвет от 09.10.2018 г., на основание чл. 125 от Закона за съдебната власт. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
Предложението на Висшия съдебен съвет е отправено до ВКС по моя инициатива, във връзка с мое предложение до Висшия съдебен съвет от 26.03.2018 г. за сезиране на ВКС, след констатирана от мен противоречива съдебна практика на съдилищата по поставените въпроси.
По първия въпрос има противоречие между съдиите от Търговската и Гражданската колегия на ВКС, като Търговската колегия застъпва положително становище, изразено в Решение №90/20.07.2016 по т. дело №865/2015 на ВКС, ТК, I т.о., а противоположното становище е застъпено в Определение № 1247 от 09.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4340/2015 г., както и Решение № 105/22.03.2018 г. по адм. дело № 48/2018 г. на Административен съд – Велико Търново и Решение № 85/01.03.2018 г. по гр. дело № 843/2016 г. на Районен съд – Видин.
По втория въпрос преобладаващата съдебна практика отново приема положително становище – Решение № 362 от 08.06.2006 г. на ВКС по гр. д. № 673/2005 г., I т. о., ТК; Решение № 77 от 06.06.2012 г. по търговско дело № 573/2011 г. на ВКС, ТК, Решение № 71 от 19.01.2015 г. по гр. дело № 2073/2014 г. на Окръжен съд – Варна и др.
На противоположеното становище застава Районен съд – Видин в горецитираното Решение № 85/01.03.2018 г. по гр. дело № 843/2016 г., което впоследствие е потвърдено с Решение № 75/18.10.2018 г. по гр. дело № 222/2018 г. на Окръжен съд – Видин.
Проблемите по прилагането на закона по третия въпрос произтичат от нормата на чл. 168 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в която не е посочено прекратяването на производството по несъстоятелност като основание за погасяване на публичните вземания.
Практиката на ВКС до този момент възприема положителен отговор на поставения въпрос, изразена в Решение № 9 от 06.06.2016 г. по търговско дело № 3773/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. Противоположното мнение се застъпва от административните съдилища в Решение № 105/22.03.2018 г. по адм. дело № 48/2018 г. на Административен съд – Велико Търново, Решение № 356/30.03.2015 г. по адм. дело № 356/2015г. на Административен съд – Варна и Решение № 1964/14.11.2017г. по адм. дело № 2287/2017г. на Административен съд – Пловдив и др.
BG 
EN