Обжалване на ревизионни актове

Ревизионните актове представляват индивидуални административни актове, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на ревизираните лица, свързани с данъчното облагане или задължителното обществено осигуряване. Те се издават от органите по приходите на Националната агенция за приходите (НАП) по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Поради това съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в ДОПК случаи се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. С други думи, общата уредба на обжалването е предвидена в АПК, а в ДОПК се съдържат специалните норми, касаещи обжалването конкретно на актовете, издавани по ДОПК. При противоречие между двата закона се прилагат нормите на ДОПК, но ако в ДОПК липсват специални правила, се прилагат съответно правилата на АПК.
От друга страна съгласно чл. 144 от АПК за неуредените в частта за съдебното обжалване въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Поради това съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в ДОПК случаи се прилагат съответно и разпоредбите на ГПК. Както се вижда, за издаваните по реда на ДОПК актове на НАП е предвидено приложението на три процесуални закона – ДОПК, АПК и ГПК, което създава объркване в някои случаи, вкл. и в съдебната практика.

Възражения срещу ревизионния доклад.
Законът дава възможност на ревизираното лице да направи писмено възражение и да представи доказателства срещу ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията.
Тъй като с ревизионния доклад не се установяват задължения, а същият само констатира извършени от ревизираното лице нарушения, ревизионният доклад не може да се обжалва. На обжалване подлежат само актове, с които се създават задължения или се нарушават права и законни интереси. Правото на възражения е проявление на правото на защита.
Срокът за подаване на възражението е 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад, но когато срокът е недостатъчен, той се удължава по искане на лицето, но с не повече от един месец. Искането за удължаване на срока следва да бъде направено преди изтичане на срока за подаване на възражението.

Обжалване на ревизионния акт по административен ред.
По административен ред може да се оспорва законосъобразността и целесъобразността на административните актове. По съдебен ред може да се обжалва само законосъобразността на административния акт. По един и същи начин се обжалват както ревизионните актове, така и другите актове, издавани от органите по приходите. Актовете на публичните изпълнители се обжалват по различен ред – по чл. 197 от ДОПК /за обезпечителните мерки/, респ. по чл. 266 и сл. от ДОПК /за останалите актове на публичните изпълнители/.
Общото правило е, че жалбоподателят може да избере дали да обжалва административния акт първо по административен ред и след това по съдебен ред или да подаде жалбата направо в съда. По отношение на актовете, издавани по реда на ДОПК, обаче, това правило не важи. Законът изисква при всички случаи жалбата да бъде подадена първо по административен ред и едва ако не бъде уважена, да се подаде в съда. Ревизионният акт се издава в 14-дневен срок от подаване на възражение срещу ревизионния доклад или изтичане на срока за подаване на възражение, и може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му. По искане на жалбоподателя срокът може да бъде продължен, ако това се налага по уважителни причини. Молбата за продължаване трябва да бъде подадена преди изтичане на срока. Срокът може да бъде продължен с най-много 14 дни.
Срокът може и да бъде възстановен, ако е изпуснат – в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата, като към него се прилагат и доказателства за наличието на особени непредвидени обстоятелства. Ако искането бъде оставено без уважение, отказът подлежи на обжалване пред административния съд. Жалбата се подава чрез териториалната дирекция на НАП, издала ревизионния акт. В 7-дневен срок от постъпване на жалбата органът по приходите комплектува преписката, включваща ревизионния доклад, ревизионния акт и събраните доказателства, и я изпраща заедно с жалбата до Директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП.
Жалбата трябва да съдържа:
1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
2. посочване на ревизионния акт, против който се подава жалбата;
3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
4. в какво се състои искането;
5. подпис на подателя.

Към жалбата се прилагат:
1. пълномощно, когато се подава от пълномощник;
2. писмените доказателства.

Видове писмени доказателства:
1. Протокол – ако е съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Протоколът се подписва от органа, който го е съставил, и от проверяваното лице, а в случай, че откаже да го подпише – той се подписва от поне един незаинтересован свидетел, присъствал на отказа, като се отбелязват името и адресът му.
2. Счетоводни документи: Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството. Редовно водените търговски и счетоводни книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.
3. Документи, издавани от автоматични устройства или системи – най-вече касови бонове.
4. Справки.
5. Данни от технически носители – от интернет страници; електронни пощи и др.
6. Писмени обяснения от ревизирания субект – представляват доказателство за направените с тях признания от страните.
7. Писмени обяснения на трети лица – допускат се само за установяване на:
– достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи;
– обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ;
– фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства.

Директорът на Дирекция „ОДОП” прави преценка на жалбата за нейната редовност, допустимост и основателност.
– Нередовна е жалбата, която не е подписана, не е посочено кой я подава, не е посочен ревизионният акт, против който се подава, не е посочено в какво се състои искането или не е приложено пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник. Нередовната жалба се оставя без движение, а Директорът на Дирекция „ОДОП” уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците на жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява с решение на Директорът на Дирекция „ОДОП”.
– Недопустима е жалбата, която е просрочена, т.е. е подадена след изтичане на 14-дневния срок за депозиране на жалба срещу ревизионния акт. Недопустима е и жалбата, която е подадена от лице без правен интерес от обжалване. Недопустима е и жалбата, по която вече има друго произнасяне на Директора на Дирекция „ОДОП“. Недопустимата жалба се оставя без разглеждане. В този случай Директорът на Дирекция „ОДОП” се произнася с решение, с което производството се прекратява, което подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред административния съд.
– Неоснователна е жалбата, ако посочените в нея фактически констатация и правни твърдения не водят до извод за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Неоснователната жалба се оставя без уважение с решение на Директора на Дирекция „ОДОП”.

Спиране на изпълнението.
Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение, но изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя.
Искането за спиране се подава до Директора на Дирекция „ОДОП”, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато все още не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. Директорът на Дирекция „ОДОП” е длъжен да спре изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера на задължението.
В останалите случаи Директорът на Дирекция „ОДОП” може да спре изпълнението по своя преценка /но не е длъжен/, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Отказът на Директора на Дирекция „ОДОП” да спре изпълнението подлежи на обжалване пред административния съд в 7-дневен срок от връчване на решението за отказ или, при мълчалив отказ – в 7-дневен срок от датата, до която е следвало да се произнесе.
Обезпечението се извършва по балансовата стойност на активите, а когато такава няма – в следната последователност:
1. по данъчната оценка;
2. по застрахователната стойност;
3. по придобивната стойност на вещи – собственост на физически лица.
Обезпечението трябва да съответства на установеното с ревизионния акт задължение и се налага с постановление на публичния изпълнител.

Ако жалбата е редовна и допустима, Директорът на Дирекция „ОДОП” се произнася по същество с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на 7-дневния срок за изпращане на жалбата от териториалната дирекция на Директора на Дирекция „ОДОП”, съответно от отстраняване на нередовностите на жалбата.

Директорът на Дирекция „ОДОП” се произнася само по наведените от жалбоподателя доводи и разполага със следните правомощия:
– да потвърди ревизионния акт в обжалваната част, ако счете, че е законосъобразен;
– да измени ревизионния акт. С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.
– да отмени изцяло или частично ревизионния акт. В този случай преписката се връща на органа по приходите, издал заповедта за възлагане на ревизията.
Директорът на Дирекция „ОДОП” издава задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:
1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или
2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.

Връщане на преписката за нова ревизия може да има само веднъж. Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия. Производството за издаване на новия ревизионен акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта.

Обжалване на ревизионния акт по съдебен ред пред Административния съд.
Ревизионният акт може да се обжалва пред административния съд само в частта, в която ревизионният акт е потвърден, т.е. не е отменен. Решението на Директора на Дирекция „ОДОП” не подлежи на обжалване, а такава жалба би била недопустима. Жалбата се подава чрез Директора на Дирекция „ОДОП” до компетентния административен съд. В съдебното производство НАП се представлява от юрисконсулт, упълномощен от Директора на Дирекция „ОДОП”.
Компетентен да разгледа жалбата е този съд, където е седалището жалбоподателя.
В случаите, когато Директорът на Дирекция „ОДОП” не се е произнесъл в срок по жалбата, се счита, че е налице мълчаливо потвърждаване на ревизионния акт. Затова е важно да се проследят сроковете за произнасяне по жалбата, тъй като ревизионният акт може да се обжалва пред съда в 14-дневен срок от връчване на решението на Директора на Дирекция „ОДОП”, а при мълчаливо потвърждаване на ревизионния акт – в 30-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне. Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и Директора на Дирекция „ОДОП” за срок до 3 месеца.

Спиране на изпълнението.
Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение, но изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя от административния съд, като се прилагат същите правила като спирането при обжалване по административен ред. Административният съд се произнася в 14-дневен срок от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС).

Основанията за оспорване на ревизионните актове са:
1. липса на компетентност – когато ревизионният акт не е подписан от компетентен орган, например когато не е налице заповед за назначаване на ревизиращите органи;
2. неспазване на установената форма – когато липсва някой от изчерпателно посочените в чл. 120, ал. 1 от ДОПК реквизити на ревизионния акт или той не е подписан или не е изготвен по утвърдения от изпълнителния директор на НАП образец;
3. съществено нарушение на процесуалните правила – когато с действията си органите по приходите са накърнили правото на защита на ревизираното лице или не са събрали всички необходими доказателства;
4. противоречие с материалноправни разпоредби – когато ревизионният акт съдържа констатации, които противоречат на материалния закон.

Жалбата се подава в писмена форма и трябва да съдържа:
1. посочване на съда;
2. трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани;
3. трите имена и адрес, личния номер – за чужденец, и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
4. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
5. означение на обжалвания ревизионен акт;
6. указание в какво се състои незаконосъобразността на ревизионния акт;
7. в какво се състои искането – да се отмени, да се измени, в коя част;
8. подпис на лицето, което подава жалбата.
В жалбата оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага.

Към жалбата се прилагат:
1. удостоверение за съществуването и представителството на организация – жалбоподател;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. документ за платена държавна такса – 50 лв. за юридически лица и еднолични търговци, а за физически лица – 10 лв.;
4. преписи от жалбата, от писмените доказателства и от приложенията за НАП.

В съдебното производство е засилено служебното начало, поради което съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен служебно въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения ревизионен акт на всички основания.
Същината на първоинстанционното съдебно производство е доказването. Много е важно как съдът ще разпредели доказателствената тежест, т.е. коя страна какво трябва да доказва. Органите на НАП трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Жалбоподателят от своя страна трябва да докаже фактическите твърдения, които се съдържат в жалбата. С други думи, всяка страна доказва своите твърдения. Когато се касае за отрицателни факти, т.е. несъществуването на дадени факти, доказателствената тежест е върху другата страна.
В някои случаи законът предвижда отклонения от общите правила на разпределяне на доказателствената тежест.
В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В този случай доказателствената тежест е върху жалбоподателя.
В случаите, когато органите по приходите са констатирали, че лицето е ползвало неправомерно данъчен кредит и е знаело или е било длъжно да знае, че доставката е част от данъчна измама, доказателствената тежест е върху НАП.

В съдебното производство пред административния съд се събират следните видове доказателства:
1. Писмени доказателства – тук се включват както доказателствата, събрани в хода на ревизията, така и доказателствата, които жалбоподателят представя за първи път на този етап. Съдът е длъжен да прецени тяхната относимост към спора, както и тяхната неистинност. Неотносимите и неистинските документи се изключват от доказателствата.
Неотносими са тези доказателства, с които не се доказват факти, които са включени в предмета на ревизията.
Неистински са писмените доказателства, които не са подписани от посоченото в тях лице-автор, които не са изготвени на датата, която е посочена в тях (ако са изготвени след посочената дата, е налице антидатиране) или съдържат факти, които не отговарят на действителността.
Страните често оспорват истинността на представените от жалбоподателя доказателства. Ако се оспорва съдържанието на документа, т.е. истинността на отразените в него факти, съдът преценява истинността му след съпоставка с останалите доказателства.
Ако се оспорва подписът (автентичността) на автора на документа или датата на издаването му, тежестта за доказване на неистинността на документа пада върху страната, чийто подпис се съдържа в документа. С други думи, ако фактурата например е подписана от жалбоподателя, той трябва да докаже, че това не е неговият подпис. Ако обаче документът не съдържа подписа на оспорващия, тежестта за доказване на истинността му пада върху другата страна.
Ако документът е официален, т.е. издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, тежестта за доказване неистинността му пада върху оспорващия.
Доказването става с всички допустими доказателствени средства. Например ако се оспорва истинността на подписа, обикновено се иска назначаване на почеркова експертиза; ако се оспорва датата на съставянето му, обикновено се призовават свидетели или се ползва някоя от презумпциите в закона за достоверна дата, а именно: частният документ има достоверна дата от деня, в който е заверен (от нотариус, кмет или консул), или от деня на смъртта на автора, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
Например ако разполагаме с нотариално заверено копие от документа, датата на нотариалната заверка е достоверна дата и по този начин можем да докажем, че е съставен най-късно към датата на заверката.

2. Експертизи – назначават се назначава по искане на страната или служебно от съда, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други.
Обикновено се използват счетоводни експертизи, почеркови експертизи (за установяване на истинността на подписа), технически експертизи, икономически експертизи (най-често за установяване на пазарната стойност на вещи) и др.
Страните могат да задават уточняващи въпроси към вещото лице, а ако оспорят заключенията на вещото лице, могат да искат допълнителна или повторна експертиза.
Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В този случай обаче следва да се мотивира аргументирано защо не приема неговите констатации.
Вещото лице няма право да се произнася по правни въпроси, например да тълкува закона или да казва кой закон следва да се приложи. Констатациите на вещото лице са единствено фактически, но не и правни.

3. Разпит на свидетели – при обжалване на ревизионния акт се допускат само в ограничен брой случаи, които са същите случаи, когато се събират писмени обяснения от трети за ревизията лица, а именно за установяване на:
– достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи;
– обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ /например при продажба на недвижим имот или МПС/, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице,
– за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ; – фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства.

В тези случаи свидетели се допускат, дори и да не са взети писмени обяснения от тези лица в хода на ревизията.
Свидетели се допускат и за установяване на истинността на оспорен документ.
Свидетелски показания не се допускат в следните случаи:
– установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт;
– опровергаване съдържанието на официален документ;
– установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително;
– погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
– установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
– опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

4. Веществени доказателства.

Съдът няма задължение да събира служебно доказателства, т.е. без изрично искане на страните. Това правило не се прилага за експертизите. Ако за установяване на фактите са необходими специални знания от областта на науката, техниката или изкуството, съдът е длъжен, дори и без искане на страните, да назначи експертиза.
За събиране на доказателствата съдът призовава страните в открито съдебно заседание, като накрая съдът се произнася с решение в едномесечен срок след последното заседание.
Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го обяви за нищожен, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя.
Когато не се обжалва ревизионен акт, а се обжалват други актове на органите на приходите, съдът може да отмени акта и да върне преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
С решението съдът се произнася и по въпроса за разноските, като осъжда загубилата страна да ги заплати. Това са разноски за платената държавна такса, за експертизи, за призоваване на свидетели, както и да адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение.

Касационно обжалване пред Върховния административен съд.
Решението на административния съд подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчване на решението, а решението на ВАС е окончателно. ВАС гледа делото в състав от трима съдии. Обикновено участва и прокурор от Върховната административна прокуратура, който също изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Решенията на административните съдилища по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, не подлежат на обжалване пред Върховния административен съд и са окончателни.
Касационна жалба се подава, когато решението е:
1. нищожно;
2. недопустимо;
3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.

Касационната жалба задължително се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност – удостоверение за юридическа правоспособност.
Жалбата се оставя без движение, когато е нередовна, т.е. не съдържа точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението или не съдържа всички изискуеми по закон реквизити, вкл. и когато не е приподписана от адвокат или юрисконсулт.
Касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 70 лв. за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, и в размер на 370 лв. за организациите. Когато има определяем материален интерес по делото, тези такси не се дължат, а се дължи такса, определена като процент от интереса, както следва:
държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги, е пропорционална и е в размер 0,8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв.
Жалбата се оставя без разглеждане, когато е недопустима, а образуваното касационно производство се прекратява, когато:
1. е подадена от лице, което не е участвало в съдебното производство;
2. решението или обжалваната му част не съществува;
3. е подадено след срока за обжалване;
4. бъде оттеглено или бъде извършен отказ от жалбата с писмено заявление.

ВАС обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно, т.е. дори и на основания, които не са посочени в жалбата.

Пред ВАС се допускат само нови писмени доказателства, и то само за установяване на обстоятелства, свързани с касационните основания. Не се допускат нови доказателства за факти, които не са били предмет на доказване в първоинстанционното производство.
ВАС оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Ако отмени решението, ВАС решава делото по същество.
ВАС може да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като дава задължителни указания за прилагане на закона, когато:
1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила;
2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно.

Когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, ВАС не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.