With Решение № 971 от 14.02.2018 г. по частно гражданско дело № 136/2018 г. Софийски градски съд отмени отказа на ЧСИ Милен Бъзински да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148380404024, като указа на съдебния изпълнител, че следва да постанови изричен акт, посредством които да констатира прекратяването на изпълнителното производство.
За да постанови решението, Съдът приема следното: в чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред тези основания водещи до прекратяване на изпълнението е визирано и това по т. 8, където е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Позоваването на жалбоподателката е именно за реализацията на така соченото прекратително основание. Това основание почива на разбирането, че при иницииран изпълнителен процес взискателят е субектът, който следва да проявява активност в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия посредством приложението на които в крайна сметка да постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право. Същевременно тази процесуална норма съставлява и санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до принудително изпълнение права. Разбира се, прекратяването на изпълнителното производство не води след себе си до прекратяване на субективните имуществени права, които са били предмет на допуснато принудително изпълнение, но освобождава длъжника от ограниченията, които е търпял в рамките на водения спрямо него изпъллнителен процес. Взискателят на общо основание продължава да бъде носител на материалното си право на вземане и на негово разположение е процесуалното право повторно да поиска образуване на изпълнително дело пред предпочетен от него съдебен изпълнител. По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи законово установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, т. 1 ГПК, съдът отбелязва, че със своята тълкувателна практика с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.ОСГТК на ВКС е приел, че това са: насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
СГС установява, че изпълнителното производство е било образувано на 14.04.2014 г. от страна на „Уникредит Булбанк“ АД, като жалбоподателката е адресат на това процесуално правоотношение, доколкото e конституирана като длъжник по изпълнението. В този смисъл същата е процесуално легитимирана да поиска от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното производство, предприето единствено спрямо нея, което означава, че разглеждащия жалбата съдебен състав при преценката си относно предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да се ограничи единствено отчитайки изпълнителните действия, които органът по изпълнението е предприел само по отношение на нея, но не и тези насочени към другия солидарен длъжник. В този контекст единственото изпълнително действие, което попада в кръга на тези, визирани от законодателя в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, водещо до прекъсване на разписания двугодишен срок, са наложените запори върху вземанията на длъжника по банковите й сметки, открити в „Ти Би Ай Банк“ АД и относно трудовото й възнаграждение следващо се от работодтеля й. Тези изпълнителни действия датират от 30.04.2014 г. и 17.07.2015 г. Не се констатира обаче нито едно от тези изпълнителни действия да е довело до удържането и превеждането на суми от посочените трети лица по сметка на ЧСИ Милен Бъзински. Това означава, че прекъсването на 2-годишния срок се е ограничило единствено до момента на предприемане на това действие, като след това срокът отново е започнал да тече. Така, считано от 17.07.2015 г., срокът по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на длъжника е започнал да тече отново, като спорният между страните въпрос е дали този срок е бил прекъсван и след така очертания момент чрез предприемане на дадено действие от взискателя или такова прекъсване не е било осъществено, респективно дали релевантният срок е изтекъл на 17.07.2017 г. и е довел до приложението на процесуалната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – а именно прекратяване на образуваното изпълнително производство спрямо длъжника. Съдът намира, че последното прекъсване на възприетия в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК 2-годишен срок е именно датата – 17.07.2015 г. След тази дата отсъстват валидно предприети от взискателя изпълнителни действия, които да се ползват с преустановително действие по отношение течението на обсъждания срок.
Анализът на предприетото частно правоприемство по отношение изпълняемото право, с което „Уникредит Булбанк“ АД е разполагал и е прехвърлил на дружеството – „ЕОС Матрикс“ ЕООД и регулиращата това приемство в изпълнителния процес норма на чл. 429, ал. 1 ГПК показва, че същото категорично не е обвързало длъжника, защото по делото няма никакви данни цедентът – „Уникредит Булбанк“ АД, нито самостоятелно, нито чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да е предприело уведомяване по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника по прехвъряленото вземане, че същото има нов носител и занапред тя следва да предприеме погасяването му именно в полза на този нов носител и да се въздържа от изпълнение спрямо стария такъв. Липсата на този елемент от фактическия състав по прехвърлянето на вземането означава, че поддържаното от „ЕОС Матрикс“ ЕООД частно правоприемство спрямо длъжника не е доказано, респективно не са били налице нужните предпоставки за конституирането му в качеството на взискател в образувания изпълнителен процес, имащ за адресат жалбоподателката. Това, че ЧСИ не е съобразил изложените обстоятелства и е конституирал посочения субект като взискател в рамките на воденото пред него изпълнително производство съвсем не означава, че порочността е санирана. В този контекст на нито едно от изявленията на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, предприето в рамките на изпълнителния процес, не следва да бъда отдавано процесуално значение, респективно да се зачитат каквито и да е било негови правни последици настъпили в правната сфера на длъжника. Ето защо конститурането на този правен субект като участник в изпълнителното производство, респективно изявлението му, че възлага по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ извършването на необходимите действия за обезпечаване нормалния ход на изпълнителното производство, както и да връчи на длъжника уведомление за извършената цесия, не водят до прекъсване на течащия срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като същият трябва да се приеме за изтекъл на 17.07.2017 г. С изтичането на този срок автоматично и по силата на самата правна норма изпълнителното производство спрямо длъжника следва да се смята за прекратено с всички произтичащи от това последици, вкл. и с възникването на процесуалното задължение на съдебния изпълнител да постанови изричен констатиращ по своето правно естество акт, в които да приеме, че изпълнителното производство спрямо сочения длъжник е прекратено въз основа реализираното прекратително основание, визрано в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
EN 
BG