Погасителната давност е вид юридически факт от категорията на юридическите събития и представлява период от време /срок/, с изтичането на който се погасява субективното право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно или преобразуващо право. В гражданското право давността е правна последица на бездействието на кредитора. Самото задължение не се погасява с изтичане на давността, тъй като длъжникът може да плати и след изтичане на давността, но само доброволно. Доброволно платените суми след изтичане на давността не подлежат на връщане. Погасителната давност цели да мотивира кредитора да упражни бързо правото си на иск и да не бездейства. Погасителната давност е установена в обществен интерес. Целта е да стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Тя служи за гарантиране на правната сигурност, като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес. Погасителната давност има важна функция и в осигуряването на справедливо съдопроизводство поради трудността за доказване на факти, които са се осъществили далеч назад във времето.
Различна е давността за погасяване на публичните и частните задължения. Публични са вземанията на държавата и общините, които са изброени в чл. 162, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), а именно: за данъци, митни сборове, задължителни осигурителни вноски, държавни и общински такси, незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата и Европейската комисия; за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от Европейския съюз, както и лихвите върху тези вземания.
Частни са останалите вземания на държавата и общините, както и всички вземания на всички физически и юридически лица.
Давността за частните вземания се урежда в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а за публичните парични вземания – в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Давността на публичните непарични вземания е регламентирана в Административно-процесуалния кодекс (АПК). За глобите и имуществените санкции са налице специални норми в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В някои специални закони са предвидени специални правила за прилагане на давността.
1. Давността по Закона за задълженията и договорите.
Общата давност за частните вземания е петгодишна. От това правило обаче има някои изключения:
Pursuant to Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги представляват периодични плащания и като такива се погасяват с изтичането на тригодишна давност.
Давността е тригодишна за вземанията за възнаграждение за труд, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания, за вземанията по записи на заповеди и менителнично неоснователно обогатяване, по застрахователни договори, с изключение на застраховки „Живот“ и „Злополука“ и при застраховки „Гражданска отговорност” и др.
„Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане са периодични тогава, когато падежът е предварително определен.
Част от съдебната практика приема, че при договор за банков кредит са налице всички предпоставки, за да се приеме, че вземането на банката-кредитор е „периодично” по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Същото се отнася до изпълнение на повтарящи се задължения – при наличието на погасителен план задължението на кредитополучателя е разделено на вноски и се изпълнява на предварително определени интервали от време чрез частични плащания. Задължението на кредитополучателя винаги е за връщане на предадената парична сума (арг. чл. 430, ал. 1 от ТЗ). Падежът на задълженията настъпва през предварително определен интервал от време – той е определен в погасителния план и всяка вноска има отделен падеж. Срокът е уговорен в полза на кредитополучателя и банката не може да иска престиране на дължимата вноска преди настъпване на предварително уговорената дата. Размерите на плащанията са изначално определени или определяеми – размерът на дължимата периодична вноска при договора за банков кредит е винаги предварително определена в погасителния план.
Давността е едногодишна за вреди при спедиционен договор и при договор за превоз на товари и пътници, с изключение на договорите за въздушен превоз, при които давността за международните превозни договори е двугодишна, а по вътрешните превозни договори – шестмесечна.
Важно е да се знае, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги петгодишен.
Общото правило е, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта настъпва по различен начин при срочните и безсрочните задължения – при срочните изискуемостта настъпва на падежа, а при безсрочните задължения – след отправена до длъжника покана. При задължение за обезщетение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 114, ал. 2 от ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Разрешенията на чл. 114 от ЗЗД относно погасителната давност почиват на принципа, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск. За вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца. При искове за неустойка за забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката.
В своята постоянна съдебна практика Съдът на Европейския съюз нееднократно е посочвал, че принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква законодателството с неблагоприятни последици за частноправните субекти да бъде ясно и точно и прилагането му да бъде предвидимо за правните субекти. За да изпълни функцията си за гарантиране на правната сигурност, давностният срок трябва да бъде определен предварително.
Давността се спира и не тече, докато трае съдебният процес относно вземането. С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК беше обявено за изгубило сила Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на Върховния съд, с което се приемаше, че давността се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече, докато изпълнителното дело е висящо. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
Давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство, при образуване на изпълнително дело и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Със сключване на споразумение с кредитора за разсрочено плащане на задължението се признава задължението, давността се прекъсва и започва да тече наново.
Pursuant to Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
От прекъсването на давността започва да тече нова давност.
2. Давността по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Общата погасителна давност за публичните задължения също е петгодишна, но започва да тече от различен момент – от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Кога следва да се плати публичното задължение се определя от специалния закон, уреждащ конкретното публично задължение:
– По отношение на данък върху добавената стойност (ДДС):
За всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, като данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. ДДС се внася в държавния бюджет в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период, т.е. до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.
– По отношение на корпоративния данък:
Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината.
– По отношение на данък общ доход:
Дължимият данък общ доход се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, а авансовият данък се заплаща в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
– По отношение на задължителните осигурителни вноски:
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за здравно осигуяване се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Давността спира да тече, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане (включително и ревизионно производство) – до издаването на акта (включително и за издаване на ревизионен акт), но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки (запори и възбрани); когато е образувано наказателно производство. Поради тази причина в хода на ревизионното производство органите по приходите винаги налагат обезпечителни мерки, с цел да спрат давността за времето, докато трае ревизията.
Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. В практиката на част от административните съдилища се приема, че изпращането на съобщението за доброволно изпълнение прекъсва течението на давността, след което започва да тече нов петгодишен давностен срок.
От прекъсването на давността започва да тече нова петгодишна давност.
Независимо от спирането или прекъсването на давността с изтичането на десетгодишен давностен срок (абсолютна давност), считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, освен в случаите, когато задължението е отсрочено, или разсрочено или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
3. Давността по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Pursuant to Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. по описа на НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН).
– Срок за издаване на акт за установяване на административно нарушение – чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗАНН.
Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по изрично изброените в ЗАНН специални закони – две години. За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на изрично изброените в ЗАНН специални закони, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението.
– Срок за издаване на наказателно постановление – чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, уреждаща абсолютната давност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. по описа на НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС тази празнина се преодолява с приложението на правилата на Наказателния кодекс, който предвижда тригодишна абсолютна давност.
– Срок за изпълнение на наложеното административно наказание. За задълженията за плащане на глоби (наложени на физически лица) или имуществени санкции (наложени на еднолични търговци или юридически лица) давността е двегодишна. За наказанието „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност” давността е шест месеца, а за наказанието „обществено порицание” – три месеца.
Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието (т.е. наказателното постановление), и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора давностния срок за съответното наказание. Следователно за изпълнението на наказанието „глоба” абсолютната давност е тригодишна, за наказанието „временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност” абсолютната давност е девет месеца, а за наказанието „обществено порицание” – четири месеца и половина.
Pursuant to Тълкувателно постановление № 2 от 12.04.2017 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. по описа на ОСС от I и II колегия на ВАС, ако е образувано изпълнително дело по реда на ДОПК, след прекъсване на изпълнителската давност по ЗАНН започва да тече нов двугодишен срок, а не нов петгодишен срок, както е предвидено в ДОПК и както се прилагаше в практиката до приемане на тълкувателното решение. ОСС на ВАС възприема възгледа, че когато се разглежда правната природа на глобата, превес следва да има нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане.
Ако е образувано изпълнително дело за събиране на глобата/имуществената санкция при публичен изпълнител или при ЧСИ, абсолютната давност за събирането ѝ е 10-годишна, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
4. Давността по Административнопроцесуалния кодекс.
Ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание по АПК не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила. Давността не се прилага служебно, поради което длъжникът може да упражни процесуалното си право на възражение за изтекла давност по два начина – като възрази пред органа по изпълнението или чрез отрицателен установителен иск, предявен пред административния съд. Изискуемостта на задължението обаче не настъпва всякога с влизане в сила на изпълнителното основание, тъй като може да е допуснато предварителното му изпълнение.
За разлика други закони (напр. ДОПК и ЗАНН), които уреждат изпълнителната давност за публичноправни задължения, АПК не съдържа собствени правила относно възможностите за спиране и прекъсване на давностния срок. От закона не става ясно в кои случаи давността спира да тече и дали с действията на изпълнителния орган по привеждане в изпълнение давността се прекъсва. В закона не е посочено кои точно са действията, с които се привежда в изпълнение изпълнителното основание.
В закона не е посочено изрично и дали поканата за доброволно изпълнение прекъсва давността. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. по тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС подходът, възприет от законодателя в уредбата на изпълнителното производството по ГПК е различен е този от уредбата по АПК. Въпросът за това дали изпратената или получена покана за доброволно изпълнение в рамките на изпълнителното производство по ГПК прекъсва погасителната давност е предмет на тълкуване в мотивите по Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, като към действията, които не прекъсват давността, се причисляват и действията по изпращане, и действията по връчване на поканата за доброволно изпълнение. Налице е практика на Върховния административен съд по конкретни дела, която приема, че поканата за доброволно изпълнение прекъсва давността в изпълнителното производство по АПК.
5. Възражение за давност.
По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. Когато изпълнителното дело е образувано по реда на ДОПК или АПК, възражението може да се предяви пред органа по изпълнението. Възражението може да се направи и по съдебен ред чрез отрицателен установителен иск. Когато е образувано изпълнително дело по реда на ГПК, съдебният изпълнител не е компетентен да се произнесе по възражението по давност. В този случай то следва да се отправи до взискателя/кредитора и ако той откаже да го уважи, длъжникът следва да предяви отрицателен установителен иск срещу взискателя по реда на чл. 439 от ГПК. С изтичане на абсолютната погасителна давност публичните парични задължения се отписват служебно, без да е необходимо изрично възражение от страна на длъжника.
EN 
BG