Несеквестируемо имущество на длъжника

Съгласно чл. 133 от Закона за задълженията и договорите цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. От това правило обаче има изключения, които се базират на разбирането, че едно лице не следва да бъде третирано антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които няма да застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще.

Несеквестируемо е това имущество на длъжника, за което законът въвежда забрана да бъде осребрявано, т.е. изпълнено по принудителен ред. Несеквестируемостта брани личната сфера на длъжника, давайки ѝ предпочитание пред имуществените интереси на кредиторите.

Най-общо, несеквестируемото имущество може да бъде групирано в две големи групи:

несеквестуруеми доходи;
несеквестируеми вещи.

Различен е режимът на несеквестируемостта в зависимост от това дали задължението на длъжника е публично или частно.

Публични са вземанията на държавата и общините, които са изброени в чл. 162, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), а именно: за данъци, митни сборове, задължителни осигурителни вноски, държавни и общински такси, незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата и Европейската комисия; за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от Европейския съюз, както и лихвите върху тези вземания. Те се събират по реда на ДОПК.

Частни са останалите вземания на държавата и общините, както и всички вземания на всички физически и юридически лица. Те се реализират по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

1. Несеквестируеми доходи.

Несеквестируемите доходи биват:

суми по сметки в банки;
трудови възнаграждения;
пенсии;
обезщетения по трудови правоотношения и по социалното осигуряване, включително за безработица;
социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;
стипендии;
вземания за издръжка, определени от съда.

Съгласно чл. 272 от Кодекса на труда без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен за:

получени аванси;
надвзети суми вследствие на технически грешки;
данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;
осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;
запори, наложени по съответния ред;
удръжки за ограничена имуществена отговорност.

Общият размер на месечните удръжки не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Pursuant to Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК наложеният запор върху трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия не обхваща нито вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата, нито пропорционално определената несеквестируема част от това вземане.

Възприетият от ВКС възглед доведе и до законодателна промяна през 2017 г. и понастоящем съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК несеквестируема е частта от трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

Тези ограничения не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

Месечното трудово възнаграждение, от което се правят удръжки по запора, се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски, т.е. това е нетното трудово възнаграждение. Не се вземат предвид обаче други удръжки – за вноски по кредити към кредитни институции, за издръжка, удръжки за ограничена имуществена отговорност и други.

Изразът „друго каквото и да е възнаграждение за труд” следва да се тълкува във връзка с нормата на чл. 512, ал. 1 от ГПК, съгласно която запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение. С други думи, това включва всички допълнителни трудови възнаграждения – при вътрешно заместване, при външно съвместителство, за нощен труд, за извънреден труд, за работа през официалните празници и др. Не се включват в тази категория обезщетенията на работника или служителя във връзка с трудовото правоотношение, пътни, дневни и квартирни пари при командировка и др. В закона не е посочено изрично дали в тази група се включват и доходите от всякакви граждански договори (за изработка, за поръчка, за авторски права и др.) извън трудовия договор.

За 2019 г. минималната работна заплата за страната е в размер на 560 лв., т.е. брутното трудово възнаграждение, върху което не могат да се правят удръжки по запори, възлиза на около 721 лева. Това правило не се прилага за пенсиите, получавани по социалното осигуряване, при които няма удръжки за данъци и задължителни осигурителни вноски, т.е. при тях нетният и брутният доход съвпадат. Следва да се има предвид обаче, че при определяне на дохода от пенсии, върху които се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК, се включват и добавките към тях с изключение на добавката за чужда помощ. В закона не е посочено изрично дали следва да се правят удръжки в случаите, когато длъжникът получава едновременно и пенсия, и трудово възнаграждение, които поотделно са под минималната работна заплата, но сумарно я надвишават.

Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по Кодекса за социално осигуряване, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по разпореждания на НОИ, които не са погасени доброволно.

Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение по ГПК. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

Pursuant to Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления.

Съгласно чл. 446а от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Банката превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като съобщава на съдебния изпълнител в едноседмичен срок причините за неизпълнението, съответно че по запорираната сметка на длъжника постъпват доходи от пенсия или възнаграждения за работа. В едноседмичен срок от получаване на съобщението от банката, съответно от възражението на длъжника за наличието на несеквестируем доход съдебният изпълнител уведомява банката за секвестируемата част, която следва да се превежда.

Съгласно ДОПК не подлежат на принудително изпълнение:

-сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството;

-трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно (считано от 09.04.2020 г.).

-обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица, социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет, вземанията за издръжка, определени от съда, сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение – в пълен размер.

От гореизложеното следва изводът, че законодателят въвежда три групи доходи:

1. Доходи, които са изцяло несеквестируеми: паричните обезщетения по социалното осигуряване, включително за безработица, социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет, вземанията за издръжка, пътни, дневни и квартирни пари при командировка по Кодекса на труда.

Когато производството е по ГПК, в тази категория се включват и вземанията за стипендия.

2. Доходи, които са частично несеквестируеми: основното и допълнителните трудови възнаграждения, пенсиите и сумите по банкови сметки, постъпили не по-рано от един месец преди налагане на запора, които са с произход от несеквестируеми трудови възнаграждения и пенсии.

Когато производството е по ДОПК, в тази категория се включват и обезщетенията по трудово правоотношение, вземанията за стипендии, както и сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството.

3. Доходи, които са изцяло секвестируеми: такива са предвидени само в производството по ГПК – обезщетенията по трудово правоотношение, както и сумите по банкови сметки, които не са произход от трудови възнаграждения, пенсии, помощи и обезщетения, или които са постъпили от трудови възнаграждения и пенсии по-рано от един месец преди налагане на запора.

2. Несеквестируеми вещи.

Законодателят разделя тази група на несеквестируеми движими и недвижими вещи.

Съгласно ГПК несеквестируемите движими вещи са:

необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани – до нова реколта, или равностойността ѝ в други земеделски произведения, ако няма такава;
необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет, а именно:
вещи за лично употребление: по едно горно зимно палто, едно горно есенно палто, една шапка, два костюма (съответно панталони, ризи и жилетки или пуловери – за мъжете, и поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли – за жените) и работното облекло; употребяваните обувки и бельо.
всички детски храни и принадлежности.
вещи за домашно употребление: по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално бельо за всеки член от семейството; един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове; обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене; необходимите уреди за отопление и една печка за готвене; една пералня и един хладилник; един телефонен апарат и един радиоапарат.
изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от длъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления, средства и материали за лечение.
учебните пособия, включително книгите и музикалните инструменти, използването на които е необходимо при общото и професионалното обучение на длъжника и членовете на неговото семейство.
домашните животни (домашните любимци), ако не са отглеждани за продажба. По смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност това са животните, отглеждани с нестопанска цел в дома на човека.
семейните и личните ордени и отличия.
предвидените в друг закон вещи, неподлежащи на принудително изпълнение.

Секвестируеми са моторните превозни средства и мебелите извън горепосочените вещи за домашно употребление. Секвестируема е и всякакъв вид техника извън горепосочените вещи за домашно употребление – телевизори, радиоприемници, касетофони, радиоуредби, грамофони, бойлери, компютри и др.

Pursuant to Решение № 2466 от 28.04.2011 г. на Софийски градски съд по ч. гр. д. № 5378/2011 г., ГО, II-г възз. състав, обаче, компютърът представлява учебно пособие, срещу което не се допуска насочването на принудителното изпълнение.

Обхватът на несеквестируемите движими вещи съгласно ДОПК е по-тесен и включва единствено вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, изброени по-горе, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет.

Законодателят е предвидил, че някои недвижими вещи също са несеквестируеми с оглед на тяхната социална значимост за длъжника.

Такива са част от земеделските земи, както и единственото жилище на длъжника.

Несеквестируемите земеделски земи съгласно ГПК са тези, които принадлежат на земеделски стопанин и представляват градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, както и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година. Съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители „земеделски стопанин“ е стопанин по смисъла на Регламент (ЕС) № 1307/2013, а именно – физическо или юридическо лице, или група физически или юридическа лица, независимо какъв е правният статут на тази група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на учредителните договорите на Европейския съюз и което осъществява селскостопанска дейност, като под „стопанство” се разбират всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка.

Съгласно ДОПК несеквестируеми, без оглед на качеството на длъжника като земеделски стопанин, са земеделските земи – до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар.

Последната група несеквестируеми вещи представлява единственото жилище на длъжника. Условие за възникване на несеквестируемостта е длъжникът и членовете на семейството му, с които живее заедно, да нямат друго жилище, независимо дали той самият живее в него.

В семейния кодекс липсва легална дефиниция на понятието „семейство”, но според дефиницията в Закона за семейни помощи за деца „семейството” включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и децата, които са навършилите пълнолетие, ако продължават да учат – до завършване на средното им образование, но не по-късно от 20-годишна възраст.

Жилището от друга страна е дефинирано в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и то представлява съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Законодателят определя, че само част от жилището на длъжника е секвестируема, и то ако тази част може да бъде обособена в самостоятелно жилище. За да се случи това, следва да се извърши процедура по преустройство и разделяне на жилището по реда на ЗУТ. Тази процедура включва изготвяне на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. На практика тази процедура е много трудно приложима, тъй като ЗУТ допуска в нея да участва като страна единствено собственикът, т.е. длъжникът, който обаче рядко е заинтересован сам да инициира и движи процедурата.

За да може да се обособи архитектурно самостоятелно жилище, следва да са спазени редица изисквания:

да притежава самостоятелен вход;
да има поне едно жилищно помещение;
да разполага с кухня или кухненски бокс;
да разполага с баня-тоалетна;
да има складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него (мазе или таван);
да има и определено паркомясто.

Жилищните нужди са дефинирани като площ в Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейството, съгласно която:

ако длъжникът е сам, нужната площ е 25 кв.м;
ако членовете на семейството са двама – 40 кв.м жилищна площ;
ако са трима – 55 кв.м;
ако са четирима – 70 кв.м;
на семейство с 5 и повече членове – по 15 кв.м жилищна площ в повече за следващите членове.

За задоволяване на специфични нужди към жилищната площ може да се включи допълнителна жилищна площ (стая) до 15 кв.м, когато член от семейството страда от болест, която дава право на самостоятелна стая за живеене, съгласно списък, утвърден от министъра на здравеопазването, или се нуждае от помощта на друго лице съгласно експертно решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).

Жилищната площ по наредбата се определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване – дневни, спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене), измерени по вътрешния контур на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. В тази площ не се включват: кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателните помещения – бани, тоалетни, преддверия, коридори, килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни.

ДОПК предвижда различни жилищни площи за задоволяване на жилищните нужди на длъжника и неговото семейство: ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо.

3. Неприложимост на несеквестируемостта.

Несеквестируемостта невинаги е приложима като институт. Налице са случаи, които от житейска гледна точка налагат тя да отпадне по отношение на някои или всички имуществени права, в зависимост от характера на вземането на кредитора.

На първо място това се отнася за случаите, когато върху недвижимия имот е учредена ипотека – логично е кредиторът да очаква, че точно това имущество ще му послужи за удовлетворяване, дори и да е единствено жилище на длъжника. По същия начин стои въпросът, когато върху движима вещ или вземане е учреден залог.

С оглед социалната значимост на вземанията за издръжка и вземанията, произтичащи от непозволено увреждане (деликт), законодателят е предвидил, че и в този случай институтът на несеквестируемостта е неприложим. Интересите на непълнолетното дете, получаващо издръжка от своя родител, и на пострадалия от непозволено увреждане, което е причинило значителни болки и страдания на пострадалото лице, са поставени над личните интереси на длъжника, касаещи неговия екзистенц-минимум.

Що се отнася до вземанията по финансови начети, това е текст, който е останал от отменения ГПК от 1952 г. и на практика в момента е приложим единствено за вземанията по начет, съставени от Агенцията за държавна финансова инспекция.

Съдебната практика приема, че няма законова пречка длъжникът да се разпорежда с несеквестируемите си вещи чрез залог, ипотека, изпълнение на задължението си или продажба на трето лице. При разпоредителното действие несеквестируемостта отпада, тъй като длъжникът признава, че не се нуждае от процесната вещ и от разпореждането се облагодетелства друг, вместо кредиторът да бъде удовлетворен. Сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта. С връщането на имуществото в патримониума на длъжника чрез отменителен (Павлов) иск се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост.

4. Осъществяване на защитата на длъжника.

Съдебният, респ. публичният изпълнител е длъжен служебно да следи дали са налице предпоставките за несеквестируемост.

Съгласно Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, което разглежда уредбата на института на несеквестируемостта по ГПК, налагането на запор или възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, включително и върху единственото жилище на длъжника, както и описът на такава вещ са допустими изпълнителни действия, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Несеквестируемото жилище може да бъде предадено за пазене на лице, което не се числи към домакинството на длъжника, само ако не се намери такова лице и длъжникът отсъства.

Не е допустимо налагането на запор върху несеквестируема потребима вещ (храна за хора и животни, посадъчен материал, горива), както и върху изцяло несеквестируемо или друго вземане на длъжника от трето задължено лице, върху което не се допуска принудително изпълнение. Налагането на запор върху частично несеквестируемо вземане е допустимо изпълнително действие, тъй като той обхваща само секвестируемата част. Запорът трябва да е наложен, за да упражни длъжникът правото си на жалба. Нарушават несеквестируемостта несъвместимото с нея постановление за назначаване на пазач и насрочването на публична продан на несеквестируема потребима вещ. Не е необходимо тези действия да бъдат извършени, за да упражни длъжникът правото си на жалба, достатъчно е налагането на запор или възбрана върху несеквестируема вещ.

Длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на длъжника поради наложения запор. Пропускането на срока осуетява само отмяната на наложения запор като изпълнително действие.

Длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението, до изтичането на едноседмичния срок от връчването на съобщението за насрочване на проданта. Пропускането на срока осуетява само отмяната на запора или публичната продан като изпълнителни действия.

Длъжникът може да обжалва на основание несеквестируемостта и разпределението в тридневен срок от предявяването му.

За разлика от ГПК, ДОПК изрично забранява възможността да се налага запор или възбрана върху несеквестируемо имущество, включително и върху единственото жилище на длъжника. Този извод следва от нормата на чл. 198, ал. 3 от ДОПК, съгласно която запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху несеквестируемото имущество по чл. 213 от ДОПК.

Освен чрез жалба, длъжникът може да упражни правото си на защита и чрез предявяване на иск за вреди. Ако изпълнителното производство се осъществява от частен съдебен изпълнител, искът за вреди ще е директно срещу него, евентуално и срещу застрахователя му. Ако изпълнителното производство се осъществява от държавен съдебен изпълнител (по реда на ГПК) или от публичен изпълнител (по реда на ДОПК), искът трябва да се предяви по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Държавата, чрез Министъра на правосъдието, респективно чрез Министъра на финансите. Държавата в този случай има право да предяви регресен (обратен) иск срещу конкретния държавен съдебен изпълнител или публичен изпълнител.