1. Задължително ли е ползването на адвокат при правни консултации или водене на дело?

Не, законът не поставя такова изискване. Адвокатската защита е задължителна единствено в някои случаи на защита по наказателни дела. При касационно обжалване пред Върховен касационен съд или Върховен административен съд се изисква касационната жалба да е приподписана от адвокат.

Ползването на адвокатски услуги е препоръчително в случаите, когато казуът е с правна и/или фактическа сложност, например при придобиване на имот, сключване на договор, процесуални действия пред съд и др.

1.1. При придобиване или продажба на имот.
Вписването на актове относно прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти (право на собственост, на ползване, на строеж и на преминаване), както и за учредяване на тежести върху имотите (възбрани, ипотеки, особени залози, искови молби, съдебни решения, договори за наем, за аренда и др.) в момента се извършва по т.нар. „персонална система“, което не позволява да бъде даден предварително категоричен отговор относно собствеността и ограничените вещни права, както и за наличието на тежести върху имотите, дори и при издадено удостоверение за вещни тежести от Агенцията по вписванията. Това изисква да се изучи цялата история на имота, включително и възможните усложнения във връзка с трансформацията на правата върху имота (промяна в регулацията, издаване на строителни разрешения, нанасяне в кадастъра и др.).

1.2. При сключване, изменение, разваляне или прекратяване на договор.
Сключването на договор обикновено е съпроводено с клаузи относно отговорност за неизпълнение (лихви, неустойки, задатък, обезпечения и др.) и относно предпоставките за прекратяване или разваляне на договора, които обикновено изискват по-задълбочено изследване на възможните хипотези.

1.3. При водене на дело.
Законът поставя специални изисквания към формата и съдържанието на жалбите и исковите молби, което понякога налага съдействие от специалист. Упражняването на процесуалните права често е свързано с преклузивни срокове, след изтичането на които се погасяват процесуални права и възможности, което налага упражняването им в максимален обем и в срок. Доказването и оспорването на доказателствата също изискват специфични познания и опит, които не могат да се придобият без нужната подготовка. Например често настъпването на изискуемост на задълженията е свързано с отправяне на покана до длъжника. Ако в съдебната фаза бъде пропуснат срокът за възражение (за давност, за прихващане или др.) или за представяне на дадено доказателство по делото, съдът ще откаже допускането му и разглеждането му в по-късен етап от производството. По този начин е възможно страната да загуби делото, въпреки че разполага с всички необходими доказателства и правни аргументи в своя полза.

2. Какви са шансовете ми да спечеля делото?

На този въпрос е невъзможно да бъде даден категоричен отговор. Така поставен, той изисква установяване на множество факти и обстоятелства и определяне на вероятности, което е невъзможно при настоящото развитие на науката и технологиите. Спечелването на делото зависи от множество фактори, като някои от тях са:

  • правни основания, произтичащи от закона и другите източници на правото, включително и съдебната практика;
  • наличието на достатъчно убедителни доказателства;
  • липсата на достатъчно убедителни доказателства у ответната страна;
  • високо ниво на компетентност и професионализъм у адвоката, добро познаване на нормативната уредба и относимата съдебна практика;
  • високо ниво на обективност, безпристрастност, компетентност и професионализъм на съдията/съдиите и липса на корупционно влияние върху тях;
  • влияние на случайни фактори.

Следва да се има предвид, че ако адвокатът обещава сигурното спечелване на делото, това означава, че той или не казва истината, или разполага със способи за корупционно влияние върху съдебния състав. Винаги съществува вероятност делото да бъде загубено, дори и в началото да не изглежда така.

3. Колко ще ми струва да водя дело?

Има няколко групи разноски по делото:

3.1. Държавни такси.

Таксите за водене на делото се заплащат по сметка на съответния съд, пред който ще се води производството. Таксите се заплащат за всяка инстанция поотделно. Те се заплащат предварително, като заплащането им е условие за разглеждане на иска или жалбата. Законът предвижда и изключения – например по дела за делба на имущество таксите се определят от съда с решението за определяне на квотите на съделителите. По някои дела страните са освободени от заплащане на такси – например при дела за издръжка, по трудови дела, както и когато страната-физическо лице е поискала от съда да бъде освободена от плащането на такси, тъй като няма достатъчно средства да ги заплати. Съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

Таксите са прости и пропорционални, като правилото е, че пропорционални са таксите по дела с определен материален интерес, а прости са всички останали. Така например при дело за заплащане на определена сума таксите са пропорционални.

По граждански дела пропорционалните такси са, както следва:

1. За първа инстанция – 4% от цената на иска, но не по-малко от 50 лв. (петдесет лева). Когато са предявени няколко обективно съединени иска, се събира отделна такса за всеки иск. Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, както и по исковете за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор с предмет вещни права върху имот и за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт (1/4) от цената на иска, като в този случай размерът на цената на иска е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право.

2. За втора (въззивна) инстанция – половината от таксата за първа инстанция, т.е. 2% от цената на иска. Дължи се от обжалващата страна, т.е. тази, която е загубила изцяло или частично делото на първа инстанция.

3. За трета (касационна) инстанция – първо се заплаща проста такса в размер на 30 лв. (тридесет лева) за производството за преценка на допустимост на касационната жалба, а ако касационната жалба бъде допусната за разглеждане по същество – таксата е половината от таксата за първа инстанция, т.е. 2% от цената на иска. Дължи се от обжалващата страна, т.е. тази, която е загубила изцяло или частично делото на втора инстанция.

По заявление за издаване на заповед за изпълнение размерът на държавната такса е 2% от претендираната сума. Ако длъжникът подаде възражение срещу заповедта за изпълнение и бъде заведен установителен иск, се доплаща такса от още 2% от цената на иска (претендираната сума).

Размерът на простите такси е в зависимост от вида на делото, например: по молба за промяна на име – 15 лв.; по молба за развод – при завеждане на исковата молба – 25 лв.; при решаване на делото – до 50 лв., но не по-малко от 20 лв.; при допускане на развод по взаимно съгласие – до 40 лв. При дела с неоценяем интерес при предявяване на иска се събира такса до 80 лв., но не по-малко от 30 лв.

По административни дела таксите са, както следва:

1. За първа инстанция: за жалби от юридически лица с нестопанска цел и от физически лица, които не са търговци – 10 лв.; за останалите юридически лица и за едноличните търговци по Търговския закон – 50 лв.

По искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди гражданите, едноличните търговци и юридически лица с нестопанска цел заплащат такса от 10 лв., а останалите юридически лица – 25 лв.

При обжалване на наказателни постановления (с които се налагат глоби и имуществени санкции) не се дължат такси.

При оспорване на индивидуалните административни актове по Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове държавните такси са пропорционални и са в размер 1 % от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв.

2. За касационна инстанция: за гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи – 70 лв.; за организациите – 370 лв. Когато има определяем материален интерес по делото (например по данъчни дела), държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавните и общинските органи е пропорционална и е в размер 0,8 % от материалния интерес, но не повече от 1700 лв., а в случаите, когато материалният интерес е над 10 000 000 лв. – таксата е в размер 4500 лв.

Таксите при касационно обжалване по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване са 30 лв. за гражданите и едноличните търговци и 200 лв. за организациите, държавните и общинските органи. Във всички останали случаи таксата е равна на половината от таксата в първата инстанция.

3.2. Адвокатски възнаграждения.

Принципът е, че адвокатското възнаграждение се уговаря свободно с адвоката. Размерът на възнаграждението се определя по два начина:

  • като фиксирана сума, която се заплаща авансово при сключване на договора за правна защита, но може да се разсрочи на няколко вноски. При всички случаи трябва да бъде заплатено изцяло най-късно до края на устните състезания пред съответната инстанция, тъй като законът и съдебната практика изискват адвокатското възнаграждение да е заплатено реално към края на делото, за да бъде присъдено в полза на спечелилата страна и ответната страна да бъде осъдена да го заплати. Законът за адвокатурата изисква това възнаграждение да е справедливо и да е в размер, не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. За Ваше улеснение при изчисляването му можете да ползвате калкулатора, който е наличен на този сайт. Съгласно Закона за адвокатурата адвокатското на възнаграждение в по-нисък размер е основание за налагане на дисциплинарно наказание на адвоката. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приета от Висшия адвокатски съвет и тези минимални размери не зависят от конкретния адвокат, който няма никаква реална правна възможност да договаря по-ниско възнаграждение съобразно материалните възможности на клиента си. По делата с по-висока степен на фактическа и правна сложност адвокатското възнаграждение може да бъде уговорено и в по-голям размер, наредбата определя само минималния размер на възнаграждението.

  • като процент върху определен интерес с оглед изхода на делото.

    • Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатските възнаграждения за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция поотделно, включително и при връщане на делото за ново разглеждане.

    Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. Ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съдът осъжда другата страна да го заплати.

    Лицата, които не разполагат с материални средства да заплатят адвокатското възнаграждение, могат да се обърнат към Националното бюро за правна помощ и да поискат предоставяне на безплатна правна помощ. Ако делото вече е заведено, страната може да поиска от съда да ѝ бъде назначен служебен защитник, който се посочва от Националното бюро за правна помощ и се назначава от съда. Възнаграждението на адвоката се заплаща от държавата.

    3.3. Възнаграждения за вещи лица за извършване на експертизи.

    Размерът на тези възнаграждения не е фиксиран в закона. Всеки съд сам определя размера на дължимото възгаграждение, като съобразява и преценява сложността и спецификата на поставените задачи; компетентността и степента на квалификация на вещото лице; времето, необходимо за извършване на експертизата; обема на извършената работа; необходимите разходи за извършването на експертизата, като употреба на материали, консумативи, използвани пособия, съоръжения и други; други условия, оказващи влияние върху заплащането за извършената работа, в това число срочност на изпълнението, работа в почивни дни и национални празници.

    Тези обстоятелства се установяват от органа, назначил експертизата, въз основа на справка-декларация от вещото лице, която се представя заедно с експертизата и към която се прилагат документи за извършените разходи. Когато експертизата е изготвена от повече от едно вещо лице, възнаграждението се заплаща на всяко едно от тях. Ако вещото лице не представи документи за разходите, те се заплащат по преценка на органа, назначил експертизата.

    За всеки действително отработен час се заплаща възнаграждение в размер 2,3 % от установената минимална работна заплата за страната към датата на възлагане на експертизата (14,03 лв. на час към 2020 г.).

    На вещото лице се заплащат и разходите за пътни, дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза.

    Обикновено възнагражденията за съдебно-счетоводни експертизи са в размер от 200 до 500 лв., а по дела за несъстоятелност – до 1000 лв.; съдебно-технически експертизи – от 200 до 500 лв.; съдебно-графологични експертизи – от 200 до 500 лв. и др. Все пак съдът може да определи и по-големи или по-малки размери на възнагражденията на вещите лица.

    3.4. Други разноски – за свидетели, пътни, командировъчни, преводачески услуги, пощенски разходи и други.

    3.5. Разноски на ответната страна.
    Важно е да се знае, че заплатените от спечелилата страна такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт (ако е имала такъв) се заплащат от загубилата страна съразмерно със загубената част от иска или жалбата. За целта спечелилата страна трябва да докаже реалното им извършване, както и да посочи техния размер със списък. Това означава, че ако ищецът/жалбоподателят загуби делото, плаща не само своите разноски, но и разноските на ответната страна. Ако ответникът загуби делото, плаща и разноските на ищеца/жалбоподателя. Това изисква внимателен анализ на възможностите за спечелване на делото, както и размера на претенцията.

    3.6. Разноски при спогодба.
    При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца/жалбоподателя. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

    4. Ще получа ли фактура и касова бележка за извършената адвокатска услуга?
    Адвокатът представлява „лице, упражняващо свободна професия“ по смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
    Съгласно чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. за отчитане на продажбите чрез фискални устройства не е задължено да регистрира чрез фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) извършваните от него продажби лице, упражняващо „свободна професия“.
    На основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, а именно:
    1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
    2. дата на издаване;
    3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
    4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
    С други думи, адвокатът не издава касови бележки, а договорът за правна помощ представлява първичен счетоводен документ, който замества фактурата, ако съдържа реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството.
    Адвокатът задължително издава фактури само в случаите, когато е регистриран по ЗДДС. Това са случаите, когато адвокатът има приход за последните 12 месеца в размер над 50000 лева (задължителна регистрация) или ако се е регистрирал по ЗДДС доброволно.