С Решение № 16354/02.12.2019 г. по административно дело № 2841/2019 г. на Върховен административен съд, III отделение е потвърдено Решение № 7838 от 21.12.2018 г. по административно дело № 4938/2018 г. на Административен съд – София град, 58 състав, с което е обявена нищожността на Заповед за отчуждаване и определяне стойността на части от имоти, определени за улица по ЗРП № РД-40-25/28.09.2001 г. на Кмета на Столична община.
С оспорената Заповед №РД-40-25/28.09.2001 г. на Кмета на Столична община, издадена на основание § 6, ал. 2 ПР ЗУТ по досегашния ред (ЗТСУ И ППЗТСУ), са отчуждени 220 кв. м от имот пл. № 457 по плана на с. Лозен за изграждане на част от улица от о. т. 660 до о. т. 666 между кв. 37 и кв. 136, предвидена по ЗРП с влязла от сила заповед № 09-129/21.05.1990 г. на гл. архитект на София и ЧИРП с влязла в сила заповед № РД-09-75/14.04.1998 г., собственост на жалбоподателите, като е определена пазарна стойност на отчуждаваната част от имота, както следва: 110 кв. м да се отстъпят безвъзмездно от собствениците за улична тегоба и за 110 кв. м на стойност 2 609,20 лева собствениците да бъдат обезщетени от собственика на съседния парцел XVI-454, кв. 136, тангиращ на улицата. За отчуждената част от имота е съставен Акт за общинска собственост № 2875/14.03.2008 г.
Административен съд – София град е изтъкнал, че при контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, а при нищожността – тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на „правно нищо“, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да отстрани. Порокът на административния акт трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. С разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК се указва, че актът е нищожен поради некомпетентност. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен. В настоящия случай Заповед № РД-40-25/28.09.2001 г. на кмета на Столична община е издадена на основание § 2, ал. 2 от ЗУТ по досегашния ред /ЗТСУ, ППЗТСУ/.
Законът за териториално-селищно устройство /ЗТСУ/ е в сила от 01.06.1973 г. Правната регламентация на отчуждения и обезщетения е в глава пета на закона, раздел І „Отчуждения и обезщетения за мероприятия на общините и държавата“ и раздел ІІ „Отчуждения и обезщетения по дворищнорегулационния план“. Със Закон за изменение и допълнение на ЗТСУ, ДВ. бр. 124 от 27.10.1998 г., раздел І на глава пета от закона е отменен. Принудителното отчуждаване на имоти – частна собственост, за общински нужди е уредено в Закон за общинската собственост /ЗОбС/, глава трета. Към датата на издаване на процесната заповед – 28.09.2001 г., ЗОбС е действал в редакцията си – ДВ. бр. 34 от 6.04.2001 г., според която е предвидена следната процедура: Кметът на общината уведомява собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс за откриване на производство по отчуждаване и оценка на недвижимия му имот. Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице провежда преговори със собственика за покупко-продажба на имота, а при отказ – за начина на обезщетяване. За резултата от преговорите кметът уведомява общинския съвет в седемдневен срок. При постигане на съгласие относно размера и начина на обезщетяване се сключва договор за покупко-продажба или за замяна, като производството по отчуждаване се прекратява. При непостигане на съгласие кметът, по решение на общинския съвет, отнася въпроса пред окръжния съд по местонахождението на имота. Съдът се произнася по: 1. наличие на общинска нужда, която не може да се задоволи по друг начин; 2. спазване процедурата по отчуждаване; 3. съобразяване на начина на обезщетяване с чл. 28, включително и равностойността на обезщетението; 4. оценката на обезщетявания и отстъпения в обезщетение имот. Решението на съда е окончателно. То замества договора между страните. При отказ да се удовлетвори искането на общината, производството се прекратява.
В процесния случай данни за проведени преговори, за постигане на съгласие относно размера и начина на обезщетяване, за сключване на договор за покупко-продажба или за замяна не са представени. Въпросът не е поставен и пред окръжния съд по местонахождението на имота. От изложеното следва извод, че компетентен да извърши отчуждаването на имота е бил съдът /чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗОбС, ред. ДВ. бр. 34/2001 г./ във вр. с чл. 205 от ЗУТ /ред. 2001 г./. Вместо да се спази този ред, отчуждаването е извършено с оспорената заповед, извън материалната компетентност на кмета на Столична община, поради което заповедта е нищожна.
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление. Спорес АССГ замяната на съдебния акт с оспорената заповед сочи и на порок във формата.
В обобщение, според Административен съд – София град оспорената заповед е издадена от некомпетентен административен орган и не в предписаната от закона форма, които пороци са достатъчно основание да се обяви недействителността ѝ.
Върховният административен съд споделя изцяло доводите на Административен съд – София град. Посочва, че с оспорената пред административния съд заповед от 28.09.2001 г. е извършено отчуждаване за улица на част от поземлен имот № 457 и е определена оценката по отношение на отчуждената част. Съставен е АПОС № 28/14.03.2008 г., в който имотът е описан като реална част от имот пл. № 457, отредена за улица с посочените о.т. с площ от 220 кв. м. Оспорената заповед няма за предмет отчуждаване в резултат на придаване на част от този имот към имот пл. № 454, за който е отреден парцел XVI-454, кв. 136. Като правно основание в нея е посочена разпоредбата на § 6, ал. 2 от Преходните разпоредби на ЗУТ, съгласно която действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането. От анализа на разпоредбата във връзка с § 8, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ следва, че под прилагане на действащ към деня на влизането в сила на ЗУТ дворищнорегулационен план се има предвид заплащането на дължимите суми за имотите, отчуждени към този момент по силата на дворищната регулация като условие за запазване на отчуждителното действие на плана. Съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ (отм.) само недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица се считат за отчуждени с влизане в сила на дворищнорегулационния план. Разпоредбата на § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, на която се позовава административният орган, е неприложима към отчуждаването на недвижимите имоти, отредени по заварените планове за обекти – публична държавна или общинска собственост. Отчуждаването на имотите за улица не е настъпило с влизане в сила на ЗРП, с който тя е предвидена. За реализирането на това мероприятие се е провеждало отчуждително производство по гл. V, раздел I от ЗТСУ. С отмяната на тази глава с ДВ, бр. 124 от 1998 г. вече не е могло да става отчуждаване на имоти, частна собственост за мероприятия на общините и държавата по този ред. Било е допустимо само довършването на вече започнали отчуждителни производства при действието на отменените разпоредби, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г. – § 9, ал. 1 ДР ЗУТ. Настоящият случай не попада в тази хипотеза, тъй като отчуждителната заповед е от 28.09.2001 г. и е именно оспорената в първоинстанционното производство. След влизането в сила на ЗУТ (31.03.2001 г.) е неприложима и разпоредбата на чл. 52а ПЗР ЗИДЗТСУ, тъй като с новата норма на чл. 205, ал. 1, т. 1 ЗУТ (ред., ДВ, бр.1/2001 г.) изрично е предвидено спазването на реда по ЗОбС и на ЗДС в случаите на отчуждаване въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове на недвижими имоти – собственост на юридически и физически лица, когато се касае за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, сред които и улици. При правилно тълкуване на приложимата към датата на издаване на оспорената заповед материалноправна уредба е направеният извод, че при непостигане на съгласие относно размера и начина на обезщетяване кметът, по решение на общинския съвет, е отнасял въпроса пред съда, който единствено е бил компетентен да извърши отчуждаване на частта от имот пл. № 457, отредена за улица съгласно чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗОбС (ред., ДВ, бр. 34/2001 г.) във вр. с чл. 205, ал. 1, т. 1 ЗУТ (ред., ДВ, бр.1/2001 г.). Кметът на общината не е притежавал правомощие да издаде заповед за отчуждаване на част от имота за улица и да определи размера на паричното обезщетение.
Според Върховния административен съд заключението на първоинстанционния съд за нищожност на административния акт като издаден извън неговата материална компетентност е в съответствие с относимите материалноправни норми, като преценката е извършена в съответствие с изискването на чл. 142, ал. 1 АПК.
BG 
EN