Обезщетение за вреди по ЗОДОВ за разноски за адвокатско възнаграждение

С Решение № 7094 от 20.11.2019 г. по административно дело № 2062/2019 г. на Административен съд – София град, 38 състав, Столична община е осъдена да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат, което адвокатско възнаграждение е заплатено за осъществяване на процесуално представителство по обжалване на Наказателно постановление № 815/17.09.2013 г. на Кмета на район „Средец” при Столична община, което първоначално е изменено с Решение от 28.11.2014 г. по НАХД № 20402/2013 г. на Софийски районен съд, 114 състав, а впоследствие е отменено изцяло с Решение № 1771 от 18.03.2015 г. по касационно административено дело № 453/2015 г. на Административен съд – София град, IX касационен състав.
Повече информация за това производство можете да намерите тук.
Съдът е уважил иска и за претендираната законната лихва върху обезщетението за периода от 18.03.2015 г. /когато е постановено Решение № 1771 от 18.03.2015 г. по касационно административено дело № 453/2015 г. на Административен съд – София град, IX касационен състав/ до датата на завеждане на иска /21.02.2019 г./, възлизаща в размер на 119,78 лв., както и иска за заплащане на законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на иска /21.02.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
2/ вреда от такъв административен акт, действие или бездействие;
3/ причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът е приел за доказано, че на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Безспорно е, че ищецът се е представлявал пред въззивната съдебна инстанция от адвокат. Договорът за правна защита и съдействие е сключен в утвърдения образец от Висшия адвокатски съвет, от прономерован кочан и има характер на първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 6 от Закона за счетоводството. Той се ползва с доказателствена сила на частен документ, който удостоверява извършеното плащане между страните, съгласно чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс, приложим във връзка с чл. 144 от АПК, а неговата доказателствена сила се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото – чл. 178, ал. 2 от ГПК. При липсата на други доказателства и обстоятелства, които да разколебават доказателствената сила на частния документ, съдът приема, че плащането на адвокатското възнаграждение е реално извършено и удостоверено с първичен счетоводен документ, следователно причинените имуществени вреди са доказани.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на Върховния админстративен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Следователно са налице и втората и третата предпоставка от фактическия състав за отговорността на общината по ЗОДОВ.