Недължими задължения по договор за търговско представителство

С Решение № 20160 от 05.12.2016 г. по гражданско дело № 44540/2014 г. на Софийски районен съд, 64 състав, са отхвърлени обективно съединените осъдителни искове за заплащане на суми по Договор за консултантски услуги от 04.11.2013 г.
На 04.11.2013г. страните са сключили договор, по който ответникът е възложил, а ищецът е приел срещу възнаграждение да осъществява възложените му действия за развитие и организация на търговката дейност на ответника в определен район на Република България. Упълномощен е бил да преговаря и да договаря сделки от името и със съгласието на ответника за продажба и проследяването на продуктите на ответника при дистрибуторите и за организирането на дистрибуцията – чл.2, ал.1 от договора. Ищецът се е задължил да ръководи и организира регулярно екипни срещи с агрономите – търговски консултанти в определения му регион, като една от целите на тези срещи е събиране на информация относно конкуренти, потенциални и вече съществуващи клиенти и дистрибутори, състояние на пазара, като съгласно договора е имал и задължение да анализира непрекъснато развитието на региона си /чл.8 от договора/. Договорът е бил сключен без определен срок за изпълнение и е можел да бъде прекратен с едномесечно предизвестие от всяка от страните /чл.3 от договора/. Уговорено е месечно възнаграждение в определен размер.
Съдът е приел, че с оглед съдържанието на договора съдът намира, че той съдържа елементи на договор за търговско представителство /чл.32 и сл. от Търговския закон/, както и на договор за изработка /чл.258 и сл. от Закона за задълженията и договорите/. За уважаване на иск за заплащане на възнаграждение по договор за изработка /чл.266, ал.1 от ЗЗД/ в тежест на ищеца е да докаже, че е сключил с ответника договор, съдържащ елементи на договор за изработка, по който е изпълнил възложената му работа и тя е била приета от ответника.
Съдът приема, че по делото не са ангажирани доказателства, че през процесния период ищецът е изпълнил твърдяната работа, която е следвало да бъде приета от ответника. В исковата молба като основание за плащане на претендираното възнаграждение се сочат извършени анализи и разработки с конкретно посочен предмет. Разработки на такава тематика са били изготвени от ищеца и изпратени на ответника на 29.04.2014г., т.е. преди процесния период, видно от приложената електронна кореспонденция. Представени са и други разработки, за които обаче не са ангажирани доказателства, че са били приети от ответника. Поради това доколкото не се установи да е налице изпълнена и приета от ответника работа през процесния период, възнаграждение за този период не се дължи и на това основание съдът е отхвърлил иска. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.