Несъстоятелност при скрито съучастие

С Решение от 26.10.2018 г. по търговско дело № 3300/2017 г. Софийски градски съд откри производство по несъстоятелност срещу ЕТ „ДЕЙЗИ-ГАЗ-ГЕОРГИ НАКОВ“, но отказа да уважи искането на молителя „АГРО ОЙЛ ГРУП“ ЕООД с правно основание чл.609 от Търговския закон (ТЗ) за откриване на производство по несъстоятелност срещу физическото лице Б.Г.В., за което твърдеше, че прикрива търговска дейност чрез ЕТ „ДЕЙЗИ-ГАЗ-ГЕОРГИ НАКОВ“.
Съгласно разпоредбата на чл. 609 ТЗ, производството по несъстоятелност се открива и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник. Цитираната норма регламентира института на т. нар. „скрито съучастие” като едно от изключенията от установения в Част Четвърта на Търговския закон принцип, че производство по несъстоятелност може да бъде открито само по отношение на длъжник, притежаващ качеството „търговец”. Пасивната материалноправна легитимация на такова лице като ответник по молба за откриване на производство по несъстоятелност произтича, обаче, от наличието на две кумулативно дадени предпоставки – осъществяване на търговска дейност и прикриването ѝ чрез неплатежоспособен длъжник, т. е. чрез търговец, по отношение на който е приложима правната уредба в Част Четвърта на Търговския закон.
Съгласно константната съдебна практика – Решение № 102/11.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 1294/2011 г., ТК, II т.о., Решение № 656 от 15.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 209/2005 г., I т. о., TK, и др., за да е налице „скрито съучастие“ по смисъла на чл. 609 от ТЗ, трябва да е налице съдружие между търговец и друго лице, което не притежава това качество, като търговската дейност се извършва от името и за сметка на първия, а съдружникът остава скрит. Последната особеност по-конкретно се проявява в това, че скритият съучастник не се манифестира, т. е. той сам не влиза в правоотношения с трети лица, а единствено е в правоотношение с явния търговец и участието му в извършване на търговската дейност е посредством имуществена вноска и с дял в печалбата. С оглед изтъкнатата особеност производството по несъстоятелност за скрития съучастник е отделно от това за явния търговец, като първото е функция от откриване на такова спрямо последния. Разпоредбата на чл. 609 ТЗ следва да се прилага всякога при конкретна преценка относно това налице ли е осъществяване на цялата търговска дейност посредством подставено лице или това се прави систематично /многократно/, а също и дали – макар и в инцидентни случаи на такава симулация на търговските сделки относно субекта – сключените такива са на значителна стойност.
Изводите за наличието на „скрито съучастие“ следва да бъдат направени, като се съобразят общите гражданскоправни разпоредби, регламентиращи случаите, когато едната от страните по сделката остава скрита. Такива са чл. 17 ЗЗД, уреждащ персоналната симулация /т.нар. „сламен човек”, testa di legno (ит.)/, при която страната остава скрита само за третите по отношение на привидната и прикритата сделки лица, както и чл. 292, ал. 2 ЗЗД, уреждащ косвеното представителство, при което страната остава скрита и за другата договаряща страна. Именно по тези начини се стига до прикриване дейността на едно лице чрез друго. Без значение е знанието на съконтрагента на търговеца, че същият действа за чужда сметка – достатъчен е обективният факт, че сделката се сключва за сметка на другото лице и че е част от неговата дейност. Този извод следва логично от целта на разпоредбата на чл. 609 ТЗ – да бъде използвано притежаваното от действителната страна по сделките имущество за справедливо удоволетворяване на нейните кредитори.
Освен прикриването, съществен елемент от фактическия състав на откриване на производство по несъстоятелност в хипотезата на „скрито съучастие” е видът на дейността, която се прикрива. Законът не уточнява дали прикритата търговска дейност трябва да изчерпва дейността на лицето или не, т. е. дали цялата дейност /всички сключвани сделки/ следва да е прикрита или е достатъчно само част от нея да е прикрита. От една страна, граматическото тълкуване на посочената норма – използването по отношение на прикритата дейност на нечленуваното прилагателно „търговска”, а не членуваното „търговската” – сочи на извода, че не е необходимо цялата осъществявана търговска дейност на лицето да е прикрита. От друга страна, обаче, с оглед посочената по-горе цел на нормата и предвид сериозните последици от уважаването на молбата по чл. 609 ТЗ, логично е да се приеме, че прикритата търговска дейност трябва да представлява съществена част от дейността на лицето, като преценката за това следва да се извършва винаги конкретно за всеки отделен случай при съобразяване на обстоятелството дали симулацията на търговските сделки относно субекта се прави многократно или изолирано, а също и дали, макар и изолирана, дадена прикрита сделка е крупна по мащабите си и може да бъде приравнена на случаите, когато цялата търговска дейност се извършва от подставено лице или това е правено многократно.
В своето решение Софийски градски съд приема, че по делото не са представени доказателства, от които да се установяват факти от хипотезата на „скрито съучастие“ по чл.609 ТЗ, при която едно физическо или юридическо лице /“скрит съучастник“/ извършва цялата си търговска дейност или съществена част от търговската си дейност, изразяваща се в сключването на търговски сделки чрез неплатежеспособния длъжник – търговец /“явен съучастник“/, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник. Няма никакви данни, че при сключването от първия ответник на търговски сделки той реално е действал за сметка на втория ответник, който го е използвал за осъществяване на своя „прикрита“ търговска дейност, респ. на част от нея. Няма данни за това резултатите от извършената от първия ответник /„явния съучастник“/ търговска дейност да са прехвърляни под каквато и да е форма в полза на другия ответник /“скрития съучастник“/.
Обстоятелството, че вторият ответник по силата на сключената спогодба се е задължил да отговаря солидарно за задълженията на първия ответник, има обезпечителен характер по отношение вземането на молителя, но по скоро опровергава твърдението в молбата за „прикрита“ търговска дейност.