За да бъде настанено едно лице с психични проблеми в лечебно заведение, се изисква неговото информирано съгласие. В случаите, когато лицето е поставено под ограничено запрещение, съгласието се дава от лицето и от попечителя едновременно, а ако лицето е поставено под пълно запрещение – само от настойника.
Лицето може да бъде настанено в лечебно заведение и без съгласието му, по реда на Закона за здравето, като в този случай информираното съгласие се дава от определено от съда лице от близките само за конкретния случай.
I. Процедура за поставяне под запрещение.
По закон лицата могат да бъдат поставено под пълно или под ограничено запрещение. Пълно запретените се приравняват на малолетните лица (на възраст до 14 г.) и се представляват от настойник, а ограничено запретените лица се приравняват на непълнолетните лица (14-18 г.), които сами вземат решения и извършват сделки, но със задължителното съгласие на попечителя.
Според закона под пълно запрещение се поставят лицата, които страдат от слабоумие или душевна болест /медицински критерий/ и състоянието на които води до пълна или частична невъзможност да разбират своите интереси и да се грижат за своите работи /юридически критерий/. Лицата с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
Под „слабоумие“ се разбира психично заболяване, при което са нарушени интелектът и паметта, като главен разграничителен критерий е коефициентът на интелигентност (IQ) – в психиатрията се приема, че лица с IQ под 70 трудно се грижат за себе си самостоятелно и изискват грижи. Тези хора трудно разбират съдържанието на правните норми, значението на постъпките си и тези на другите лица.
Лицата с „душевна болест“ са тези, които принципно имат нормално развит интелект, но имат халюцинации и налудни мисли, които им пречат да възприемат правилно обективната реалност. Това са основно лица с психози (шизофрения, биполярно разстройство и др.), тежка депресия, шизоафективни разстройства и др.
Не всяка психична болест изисква поставяне на лицето под запрещение, а само тази болест, която му пречи да се грижи самостоятелно за своите работи или е ограничила значително възможностите му за това.
До ограничаване чрез запрещение се прибягва, когато болестното състояние и последиците от него не са краткотрайни, няма изгледи сравнително бързо да преминат.
Процедурата започва с подаване на искова молба до съответния окръжен съд по адрес на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а в София – до Софийски градски съд. Исковата молба може да се подаде от съпруг, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. Участието на прокурор е задължително. Ответник по иска е лицето, което ще се поставя под запрещение. Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако се налага, се довежда принудително. Когато лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние. Ако лицето е в лечебно заведение, съдът изисква сведения за неговото състояние.
Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Съдът назначава и изслушва съдебно-психиатрична експертиза, като становището на експерта е решаващо за изхода на делото. След влизане в сила на решението, то се изпраща на органа по настойничество и попечителство, който е кметът на общината или определено от него длъжностно лице.
При поставяне под пълно запрещение органът по настойничество /кметът на общината или определено от него длъжностно лице/ назначава в 30-дневен срок настойнически съвет, който се състои от настойник, заместник-настойник и и двама съветници измежду роднините на лицето, които най-добре ще се грижат за неговите интереси и са дали писмено съгласие за това. Органът по настойничеството и по попечителството може да прави промени в настойническия съвет, когато интересите на поставения под пълно запрещение изискват това. Членовете на настойническия съвет могат да бъдат сменени и по тяхно искане.
Поставеният под настойничество живее при настойника, освен ако важни причини налагат отделно живеене. Такава важна причина е например настаняването на лицето за лечение в лечебно заведение.
Когато поставеното под настойничество лице се отклони или бъде отклонено от определеното му местоживеене, настойникът може да поиска от районния съд връщането му, след като го изслуша. Връщането се осъществява по административен ред.
Настойникът на поставения под запрещение е длъжен да се грижи за него, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица. Той осигурява постоянен надзор по отношение на запретеното лице и подходящ контрол на поведението му. Той може да извършва правни сделки от името на пълно запретения.
Настойникът управлява имуществото на поставения под настойничество с грижата на добър стопанин и в негов интерес. Настойникът в срок до един месец е длъжен да уведоми органа по настойничеството и по попечителството за придобитото след учредяване на настойничеството имущество на значителна стойност. Настойникът е длъжен да внася паричните средства на лицето под настойничество на негово име в банка в 7-дневен срок от получаването им. За несвоевременно внесени суми той дължи законната лихва. При разпореждане с имущество на лице под настойничество се иска разрешение на районния съд.
Настаняването на лицето е трайно и може да бъде прекратено само при излекуване или ако бъде отменено съгласието за настаняване от страна на настойника – примерно ако настойникът бъде сменен поради конфликт на интереси с поставеното под запрещение; не се изисква съдействие от други институции (прокурор).
Настойникът носи пълна отговорност за запретеното лице; процедурата е по-бавна и е свързана с разноски (най-вече за експертиза).
II. Процедура за задължително настаняване и лечение.
Процедурата е по Закона за здравето и е различна от процедурата по поставяне под запрещение. Лицето не губи дееспособността си и не му се назначава настойник.
Задължително настаняване и лечение на лица с психични проблеми се допуска, когато поради заболяването си те могат да:
– извършат престъпление, представляващо опасност за близките им, за околните, за обществото;
– или застрашават сериозно тяхното или своето здраве.
Лицата с психични разстройства, за които е приложима процедурата, са:
– психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване;
– лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция;
– лица с други нарушения на психичните функции, затруднения в обучението и трудности в адаптацията, изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа, за да живеят пълноценно в семейството и социалната среда.
Психиатрите приемат, че опасност за здравето е налице, доколкото се предполага, че човекът с психично разстройство не е критичен към състоянието си. Дори ако човекът има съзнание за заболяването си, често бива определен като „формално критичен“, което е основание да се стигне пак до същия извод – за наличие на опасност за собственото му здраве.
Процедурата започва по искане на районния прокурор, отправено до районния съд. Сигнали и предложения до прокурора за задължително настаняване и лечение на лице с психично разстройство могат да отправят неговите родственици, настойникът или попечителят, личният лекар, държавни и общински органи, други заинтересувани лица.
Съдът изпраща преписи от искането за задължително настаняване и лечение на лицето, чието настаняване ще се разглежда. Лицето може в 7-дневен срок да направи възражение и да посочи доказателства. Съдът разглежда делото в открито заседание с участието на лицето в 14-дневен срок от постъпване на искането. Участието на психиатър, защитник и прокурор е задължително.
Лицето, чието настаняване се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако възникне необходимост, се довежда принудително. Когато здравословното състояние на лицето не позволява да се яви в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.
Съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза и след изслушване на психиатър установява вероятното наличие на психично разстройство на лицето. Съдът определя формата на провеждане на експертизата – амбулаторна или стационарна. Експертизата може да е и комплексна психиатрична и психологична. Съдът определя лечебното заведение и вещото лице за провеждане на експертизата, както и срока за извършването ѝ, който не може да е по-дълъг от 14 дни, и насрочва следващото заседание по делото, което се провежда не по-късно от 48 часа след завършване на експертизата.
Ако срокът, определен за извършване на експертизата, се окаже недостатъчен, по изключение съдът може в открито заседание да го удължи еднократно, но с не повече от 10 дни.
Експертното обсъждане съдържа подробни научнообосновани анализи:
1. на семейната, включително наследствената, и социалната анамнеза, на цялостното биологично, психично и социално развитие на лицето, на миналите заболявания и сегашното му здравословно състояние;
2. диагноза на личността и на когнитивния капацитет;
3. анализ на психичното състояние на лицето и оценка на вида и степента на риска, свързан с евентуалното заболяване;
4. диагнозата на психичното заболяване и отражението на установената болест върху критериите за разбиране и ръководене на постъпките с оглед поставените задачи на експертизата;
5. комплексен анализ на биопатографските, клиничните и психологичните обстоятелства, които имат отношение към поставените пред експертизата задачи.
Едновременно с експертизата вещото лице дава становище за способността на лицето да изразява информирано съгласие за лечение, предлага лечение за конкретното заболяване и препоръчва лечебни заведения, в които то може да се проведе.
Въз основа на заключението на съдебно-психиатричната експертиза и събраните по делото доказателства и след като изслуша лицето, съдът се произнася по необходимостта от задължително настаняване. С решението на съда за задължително настаняване се определят:
– лечебното заведение, в което лицето се настанява;
– наличието или липсата на способност на лицето за изразяване на информирано съгласие за лечение и съответно необходимостта от задължително лечение;
– срокът на настаняването и на лечението;
– формата на лечението – амбулаторно, ако ще се провежда в лечебно заведение за специализирана психиатрична извънболнична помощ, или стационарно;
– лицето, което ще изразява информирано съгласие за лечението.
Процедурата по задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства е изключение от правилото, че медицинските дейности се осъществяват въз основа на информирано съгласие от пациента.
Редът за предоставяне на информирано съгласие в рамките на процедурата за задължително настаняване и лечение включва няколко стъпки.
Първо съдът изследва дали предложеното за лечение лице е критично към състоянието си и може самото то да дава информирано съгласие. Ако съдът приеме, че липсва способност на лицето да изразява информирано съгласие, при постановяване на задължителното настаняване и лечение, той назначава лице от кръга на близките на болния, което да изразява информирано съгласие за лечението. При конфликт на интереси или при липса на близки, съдът назначава за целта представител на общинската служба по здравеопазване или определено от кмета на общината лице по седалището на лечебното заведение. Това заместване на волята на лицето с психично разстройство се осъществява само за конкретния случай – само за времето на конкретното лечение, което е постановено въз основа на задължителното настаняване.
Задължителното лечение се прекратява с изтичането на срока, за който е постановено или с решение на районния съд по местонахождение на лечебното заведение, в което е настанено лицето. На всеки три месеца въз основа на представената от лечебното заведение съдебно-психиатрична експертиза, компетентният районен съд служебно се произнася с решение за прекратяване на задължителното настаняване и лечение или за неговото продължаване. При отпадане на предпоставките за задължително настаняване и лечение, преди да е изтекъл определения срок, задължителното настаняване и лечение могат да бъдат прекратени от съда по искане на лицето, прокурора или ръководителя на лечебното заведение.
Процедурата не е свързана с разноски, близките не поемат отговорност за лицето, а отговорността се носи от ръководителя на лечебното заведение, където лицето е настанено; процедурата е много по-бърза.
Инициира се по искане на прокурора, който може да откаже да я инициира; задължителното лечение по тази процедура е винаги временно и след изтичане на определения от съда срок лицето се връща в дома си.
BG 
EN