С Решение № 537 от 10.07.2019 г. по гражданско дело № 5086/2018 г. Районен съд – Ямбол допусна делба на Поземлен имот с идентификатор № 87374.39.130 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ямбол, като със същото на основание чл. 76 от Закона за наследството обяви за относително недействителни по отношение на сънаследниците Й.К.К. и М.К.К. разпоредителните сделки, с които сънаследникът С.Д.К. е прехвърлил на „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ” ЕООД последователно 1/100 и 49/100 идеални части от гореописания недвижим имот.
Съгласно чл. 76 от Закона за наследството (ЗН) актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълкувателно гр. дело № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, в съдебния исков процес за ликвидиране съсобствеността, възникнала по наследяване, или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да бъде обявена за недействителна по чл. 76 от ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателят по нея. Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност по чл. 76 от ЗН може да се упражни само в първата фаза на делбения процес под формата на инцидентен установителен иск или правоизключващо възражение. Спорът по чл. 76 от ЗН се явява преюдициален и обуславящ спора за собственост и в делбения процес, тъй като с решението по чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./ следва със силата на присъдено нещо да се разреши спора за страните – съделители, титуляри /съпритежатели/ на правото на собственост. За да се извърши делбата между действителните съсобственици, ако е заявен искът по чл. 76 от ЗН, като главна надлежна страна в процеса следва да участва сънаследникът – прехвърлител. Приобретателят по сделката също има качеството на главна страна /ответник/ и необходим другар по иска за прогласяване на относителната недействителност. Последиците на акта на разпореждане не се зачитат в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да бъде извършена с негово участие.
В своето решение Районен съд – Ямбол посочва, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата. Съгласно приетото в практиката на ВКС /т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 696 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о., /, относително недействителни спрямо наследниците на основание чл.76 от ЗН са всички актове на разпореждане със сънаследствен имот или със сънаследствен дял от имот, с изключение на разпореждания, с които се изчерпва наследството и поради това представляват продажба на наследство по смисъла на чл.212 от ЗЗД, разпореждания на всички наследници със сънаследствените им дялове или разпореждания между самите сънаследниците. За недействителността по чл.76 от ЗН без значение е дали разпоредителната сделка е възмездна /продажба, замяна, цесия и др./ или безвъзмездна /дарение/.
В процесния случай видно от доказателствата по делото първият отвеник се е разпоредил посредством две последователни сделки с общо ½ ид.ч. от процесната нива, представляваща делбено имущество, което не се е паднало в негов дял. В случая се касае за разпореждане с идеална част от имот от делбеното имущество, който имот не е единствен в наследството, останало от общата наследодателка М. Д. Д. Видно от представения договор за доброволна делба от 1997 год., при извършването й в дял на последната са поставени още имоти освен процесния. Т.е. ищецът е представил още с исковата молба доказателства, че с делбеният имот не се изчерпва наследствената маса, които не са оборени по никакъв начин от втория ответник, въпреки възраженията му в тази насока. За пълнота съдът посочва, че действително, ако наследството се изчерпва само с една вещ, то прехвърлянето на наследствения дял на единия сънаследник на трето на съсобствеността лице би представлявало продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД, поради което тази разпоредителна сделка би била напълно действителна и по отношение на останалите сънаследници, тоест искът по чл.76 от ЗН в този случай би бил неоснователен. Това е така обаче само в случаите, в които разпоредителната сделка е възмездна. Когато се касае за дарение, тази разпоредителна сделка не би могла да се характеризира като продажба на наследство. Щом едното от двете прехвърляния не е възмездно не е налице изключението, предвидено в т.3 от ТР № 72/1985г. въпреки, че с двете прехвърляния в полза на едно трето лице се изчерпва наследствената част от полученото наследство от този наследник. /В този смисъл цитираното по-горе Решение № 187 от 20.04.2012 г. по гр.д.№ 696 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о./
С оглед на гореизложеното съдът приема, че разпоредбата на чл. 76 от ЗН е приложима, съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 72 от 9.IV.1986 г. по гр. д. № 36/85 г., ОСГК, която не е обявена за загубила с т. 1 от ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС. Съдът намира и че искът за прогласяване на относителната недействителност е предявен от активно легитимирани лица – сънаследници, неразпоредили се с дяловете си. Ето защо разпоредителните сделки по нотариални актове от 29.12.2015 год., с предмет описания делбен имот, като разпореждания, извършени от един от наследниците в полза на трето лице, извън кръга на наследниците – съделители, са относително недействителни по отношение на ищците.
BG 
EN