Обжалване на наказателни постановления за глоби и имуществени санкции

Производството по обжалване на наложени глоби и имуществени санкции протича по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а за неуредените случаи се прилагат правилата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Възражения срещу Актове за установяване на административни нарушения.
Административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение (АУАН).
АУАН има следните функции:
– Констативна функция – АУАН съдържа констатации относно извършеното административно нарушение и представлява доказателство за съдържащите се в него констатации;
– Сезираща функция – с АУАН длъжностното лице, което го е съставило, сезира органа, който налага административните нарушения, който е длъжен да разгледа всички материали по административно-наказателната преписка и да издаде Наказателно постановление, ако са налице предвидените в закона предпоставки;
– Обвинителна функция – с АУАН се повдига обвинение на нарушителя пред административно-наказващия орган.

АУАН се издава от длъжностни лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.
За да е законосъобразен АУАН, следва възлагането да е осъществено чрез изрична заповед на ръководителя на ведомството, поради което при обжалване винаги нарушителят обикновено твърди, че АУАН не е издаден от компетентен орган, което задължава органа да представи заповед за възлагане на такива правомощия, каквато често липсва или не се представя при обжалването на Наказателното постановление.

В административно-наказателното производство действа презумпцията за невиновност на нарушителя, до доказване на противното, поради което нарушението трябва да се докаже с всички допустими доказателствени средства, като АУАН е едно от тях. Поради това при съдебно обжалване съдът винаги призовава актосъставителя за разпит, за да потвърди посочените от него в АУАН факти и обстоятелства.

Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, валутни и други изчерпателно изброени в ЗАНН нарушения – две години.

АУАН трябва да съдържа следните задължителни реквизити:
1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;
2. датата на съставяне на акта;
3. датата и мястото на извършване на нарушението;
4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;
5. законните разпоредби, които са нарушени;
6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер, а ако е юридическо лице – наименованието, ЕИК/БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление;
7. имената и точните адреси на свидетелите, ЕГН;
8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива;
9. имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;
10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене;
11. подпис на длъжностното лице, което го е издало.

Липсата на някой от реквизитите води до формална незаконосъобразност на АУАН и е основание за отмяната на наказателното постановление, издадено въз основа на него.
Ако в АУАН са сгрешени данните на нарушителя, актосъставителя или свидетелите, това не е нарушение, ако те могат да бъде идентифициран недвусмислено по друг начин. Ако обаче не могат да бъде идентифициран точно и ясно, това е основание за отмяна на наказателното постановление. Не е нарушение, ако не са посочени възрастта и местоработата на нарушителя.
Ако актосъставителят не е присъствал при извършване на нарушението, а само е установил впоследствие осъществяването му, грешка е да се посочва времето и мястото на установяване, а не на извършване на нарушението.
Много е важно дали актосъставителят е описал подробно, точно и ясно какво точно се е случило и по какъв начин е достигнал до извода, че извършеното представлява нарушение. Ако фактите и обстоятелствата не са описани точно, ясно и разбираемо, от една страна това е формално нарушение, тъй като не е спазена формата на АУАН (липсва задължителен реквизит), а от друга страна – нарушено е правото на защита на нарушителя, който трябва да знае точно за какво е обвинен.

Свидетели:
Актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него. С други думи, при установяване на административното нарушение винаги трябва да са присъствали поне двама души: актосъставителят и поне още един свидетел. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, АУАН се съставя в присъствието на двама други свидетели. Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.
АУАН се предявява на нарушителя за подпис, който може да напише своите възражения. Това е важно, защото при издаване на НП административно-наказващият орган е длъжен да обсъди и направените от нарушителя възражения и да събере поисканите от него писмени или веществени доказателства, които трябва да бъдат събрани служебно.
Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел.
Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.
Когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. ЗАНН не посочва какво се случва след това, но в НПК е посочено, че в този случай нарушителят следва да бъде обявен за общодържавно издирване, за да му се връчи АУАН. Връчването е винаги лично, не може да се връчва на роднини и близки, живущи на адреса на нарушителя, освен ако не са упълномощени изрично за това.
След връчване на АУАН нарушителят отново има възможност да направи възражения, което се прави писмено в 3-дневен срок. Следва да се има предвид, че тези възражения не представляват „жалба”, тъй като с АУАН не се налага административно наказание, т.е. не се накърняват правата и интересите на нарушителя. Наказанието (глоба или имуществена санкция) се налага едва с Наказателното постановление (НП).

Особени правила за чужденци:
Както беше посочено по-горе, за неуредените в ЗАНН случаи се прилагат правилата на НПК. Това се отнася и за случаите, когато трябва да бъде осигурен преводач на нарушителя. С последните изменения в НПК (обн. ДВ, бр. 21 от 2014 г.) беше създадена специална глава XIII „а” относно особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от лица, които не владеят български език, с която Република България транспонира във вътрешното си законодателство Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Нарушител, който не владее български език, има право на устен и писмен превод в административнонаказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия се предоставя писмен превод на АУАН и НП.
Ако нарушението е осъществено от чужденец извън пределите на България, ЗАНН е неприложим.

Давност:
Образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Повече информация относно погасителната давност можете да прочетете тук.

Издаване на Наказателни постановления.
Както беше посочено по-горе, с АУАН се повдига обвинения на нарушиетеля. Самото административно наказание обаче се налага не с АУАН, а с Наказателното постановление (НП), издадено от административнонаказващ орган.
Въпросите за компетентността за издаване на НП важат и тук, затова нарушителите по принцип винаги оспорват неговата компетентност, а той трябва да докаже, че я притежава, като представи на съда съответната заповед за назначаване.
Наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването й. В случаите, когато нарушителят няма постоянен адрес в България, преписката се изпраща веднага, а наказващият орган се произнася в деня на получаване.
Ако се установи, че АУАН не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя, а ако не го стори, това представлява процесуално нарушение.
Не се издава НП, ако издаденият АУАН не е законосъобразен и обоснован. Административнонаказващият орган действа като правораздавателен орган, т.е. той е първата инстанция, която извършва контрол за законосъобразност на АУАН. Наказващият орган не е длъжен да издаде АУАН.
Важно е да се знае, че НП не представлява индивидуален административен акт.
За да са налице предпоставките за налагане на административно наказание, трябва да се касае за (1) противоправно и (2) общественоопасно (3) деяние, което е извършени (4) виновно и е налице (5) причинно-следствена връзка между деянието и общественоопасните последици от него.
Когато се налага имуществена санкция на ЕТ или юридическо лице, не следва да се доказва вина на нарушителя, отговорността в тези случаи е безвиновна и обективна.
Когато се установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени във вина, наказващият орган прекратява преписката с мотивирана резолюция.

С НП могат да се налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Правилото non bis in idem („не два пъти за едно и също нещо”):
Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда.

Административното наказание се определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко наказание. Не се допуска определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
За маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Наказателното постановление трябва да съдържа:
1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;
2. датата на издаването и номера на постановлението;
3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а ако е юридическо лице – наименованието, ЕИК/БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление;
5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;
6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;
7. вида и размера на наказанието;
8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;
9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;
10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.
11. подпис на длъжностното лице, което го е издало.

Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

Обжалване на Наказателните постановления пред Районния съд.
Наказателното постановление подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина от български граждани – пред Софийския районен съд. Обжалването става чрез наказващия орган, който ги е издал.
Районният съд действа като въззивна, т.е. втора инстанция. Съдебният състав е само от един съдия.
В жалбата се посочват: съдът, до който се подават; НП, което се обжалва, както и органът, който го е издал, от кого се подава и какво искане се прави. В жалбата се посочват всички доказателства, на които жалбоподателят се позовава.
При разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление, както и допуснатите от съда свидетели. Винаги се призовава актосъстявителят, но по искане на страните или по преценка на съда може да бъдат призовани и посочените в АУАН свидетели, както и свидетелите, посочени от страните.
Прокурорът може да участвува в производството пред съда, ако намери това за необходимо.
Съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.
Производството протича по реда на НПК, а правилата на АПК и ГПК не се прилагат.
Допустими са всички видове доказателствени средства и способи – писмени доказателства, свидетелски показания, експертизи, както и такива, които не са допустими в гражданския и административния процес – веществени доказателства, претърсване и изземване, следствен експеримент. Доказателствата се допускат както по инициатива на страните, така и служебно от съда. Съдът е длъжен да издири служебно обективната истина. Страните могат да правят нови искания по доказателствата до приключване на съдебното следствие.
Неявяването на свидетел или вещо лице не е основание за отлагане на съдебното заседание, ако съдът намери, че и без тях обстоятелствата по делото могат да бъдат изяснени. Във всички случаи на неявяване на призовани лица съдът изслушва страните по въпроса следва ли да се даде ход на делото.
Във всички случаи на отлагане на делото то се насрочва в разумен срок, но не по-късно от три месеца.

Районният съд разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление. Важно е да се отбележи, че съдът е длъжен служебно да провери изцяло законосъобразността на НП, независимо от основанията, посочени от страните.

Касационно обжалване пред Административния съд.
Решението на Районния съд подлежи на касационно обжалване пред съответния Административен съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Жалбата се подава в петнадесетдневен срок от връчване на решението. В касационната жалба се посочват: от кого се подава; решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят; искането, което се прави. В жалбата се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от административния съд.
В касационната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред. Административният съд може да установява нови фактически положения.

Решението подлежи на отмяна или изменение по касационен ред:
1. когато е нарушен законът;
2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.
Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:
1. е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, ако не е отстранено;
2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата инстанция;
3. решението е постановено от незаконен състав;
4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на решението.
Наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 12 от ЗАНН, а именно: да поправи и превъзпита нарушителя и да подейства предупредително спрямо него и останалите членове на обществото.
Административният съд може да:
1. остави в сила решението на Районния съд;
2. отмени решението;
3. измени решението;
4. отмени решението изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.

Възобновяване на административнонаказателните производства.
Административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване, когато:
а) с влязла в сила присъда се установи, че някои от доказателствата, въз основа на които е издадено наказателното постановление, решението или определението на съда са неистински;
б) с влязла в сила присъда се установи, че административнонаказващ орган, съдия или съдебен заседател е извършил престъпление във връзка с издаване на наказателното постановление, решението или определението на съда;
в) се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на постановлението, решението или определението на съда;
г) ако с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление.

Предложението за възобновяване се прави от окръжния прокурор и се разглежда от съответния административен съд. Възобновяването се допуска, ако предложението по букви „а“ и „б“ е направено в шестмесечен срок от влизане в сила на присъдата, а в случаите на буква „в“ – в двегодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, решението или определението.
Административният съд разглежда предложението в открито заседание с призоваване на страните. Когато предложението е основателно, съдът постъпва съгласно разпоредбите на чл. 68 от ЗАНН, който обаче е отменен.