С Решение № 5169 от 07.08.2017 г. по адм. д. № 5373/2017 г. на Административен съд – София град, 42 състав, е отменено Решение № УВР-48/05.05.2017 г., издадено от интервюиращ орган в Държавната агенция за бежанците, в частта, с която е отхвърлена като явно неоснователна молбата на Мирза Мухаммад Атик Ур Рахман Бег, гражданин на Ислямска Република Пакистан, за предоставяне статут на бежанец.
Със същото решение е върната в тази част преписката на Държавната агенция за бежанците за разглеждане и произнасяне по същество на последващата молба за международна закрила, в което да бъде изяснена и проверена бежанската история на жалбоподателя, включително на база новопредставените в хода на съдебното производство доказателства, при ползване на актуални данни за обстановката в страната по произход на жалбоподателя, като се спазят дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебното решение.
От данните, съдържащи се в приетата като доказателства по делото административна преписка се установява, че жалбоподателят е гражданин на Пакистан, вероизповедание – мюсюлманин-сунит, неженен. На 04.05.2017 г. жалбоподателят е подал молба пред Държавната агенция за бежанците, с която е поискал закрила. Това искане е било възприето от интервюиращия орган като такова за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. На същата дата е проведено интервю, по време на което чужденецът е заявил, че е напуснал Пакистан, понеже там е имал проблеми с хора от селото, с които са се сбили и е претърпял побой. Жалбоподателят е посочил, че няма проблеми с официалната власт, не е бил арестуван и осъждан; не е имал проблеми във връзка със своята расова, етническа или религиозна принадлежност. Данните от интервюто са дали основание на интервюиращия орган да постанови решение, с което е приел, че по отношение на М. М. А. Ур Р. Б. не са налице основанията по чл. 9, ал.1, ал.6, ал.8 и тези по чл. 8, ал.1 от Закона за убежището и бежаните (ЗУБ) за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Изложил е съображения в този смисъл, мотивирайки извода си за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.
В съдебното заседание, проведено на 15.06.2017 г. по реда на чл. 176 ГПК жалбоподателят е направил изявления, от които се установява следното: той живее в частта от щата Кашмир, който е в Пакистан, а другата част на щата е в Индия. Този въпрос е спорен и пакистанците искат тази част, която е в Индия, да се присъедини към Пакистан. Затова са създали партия „Мюсюлманска конференция“, чийто председател е бащата на жалбоподателя, а той е секретар. През 2012 г. министър-председателят на Пакистан е създал партия „Мюсюлманска лига на М. Ш.“ в същата насока и се е получил конфликт между двете партии, всяка от които е искала да играе ръководна роля в тази дейност. Другата пария е приела по-умерена политика, докато тази на жалбоподателя е била настроена радикално. През 2013 г. партията на жалбоподателя е била забранена. Баща му е бил заплашван, а през 2014 г. е починал от стреса. От хора на враждебната партия жалбоподателят е бил заплашван с убийство, заедно с други членове на неговата партия. Твърди, че е бил задържан и изтезаван, за целта е било използвано куче, което го е хапало. Жалбоподателят лично е показал на съдебния състав в съдебна зала раните от ухапванията от кучето. Молителят е решил, че не може да остане в страната си, където го грози опасност. Пред Съда подчертава, че досега не са му искани доказателства за това, че е бил секретар на политическа партия.
В съдебното заседание е представена извадка от приети текстове в Европейския парламент относно Пакистан и по-специално нападението в Лахор, от където е жалбоподателят, а в съдебно заседание от 29.06.2017 г. – документи и снимки, които са му били изпратени по електронната поща от брата на жалбоподателя. В същото съдебно заседание последният посочи на снимковия материал значима личност от неговата партия, който в момента не участва във властта.
Съдът приема, че в конкретния случай се установява, че бежанската история е била представена едностранно в хода на административното производство. Молителят не е изложил пред интервюиращия орган този аспект на историята си, който е споделил пред Съда. Това е лишило органа на Държавната агенция за бежанците от възможност да вникне и обсъди подробностите от личната бежанска история, които са мотивирали чужденеца да напусна страната си на произход. От друга страна молителят изтъква, че досега не са му искани доказателства за това, че е бил напуснал страната по политически причини.
Изложеното по-горе е довело до това, че органът не е разгледал случая в светлината на това, че субектът на преследване може да бъде и недържавен агент, като безспорно, че субектът на преследване може да е различен от държавата. Твърденията на чужденеца, че е бил преследван, задържан и изтезаван, имат далече отиващи последици по отношение на търсения в България статут на бежанец. Повечето от твърденията на жалбоподателя са проверими в хода на едно производство пред Държавната агенция за бежанците. Такива са твърденията за преживяно насилие и изтезание, които според чужденеца са му оставили белези и е възможно да се установят посредством медицинско изследване. От друга страна такива са и твърденията във връзка с причините, поради които лицето е понесло страданията си, а именно обществено-политическата му дейност като секретар на партията „Мюсюлманска конференция“. За тази дейност се събраха писмени доказателства и снимков материал. Писмените материали следва да бъдат преведени на български език по надлежния ред, за да могат да бъдат подложени на задълбочен анализ от административния орган. По отношение на представените фотоматериали с чужденеца следва да се проведе подробна беседа, в хода на която да се установят показаните лица, връзките и отношенията му с жалбоподателя и ролята им в политическото пространство на страната и в частност ролята им в дейността на партиите, борещи се за единство на Кашмир под егидата на Пакистан. Следва да се изяснят причините за възникналата между посочените две партии разногласия и дали те са от естество да прераснат във вражда, кога е станало това и с какви политически процеси е съпътствано. Следва да се събере конкретна информация за наличието или липсата на политическо преследване на основата на съперничество между партии, преследващи привидно еднопосочни цели.
На следващо място следва да бъде подложена на проверка и изтъкнатото в производството пред съда заявление на чужденеца, че баща му е намерил смъртта си в резултат на стрес от преследването, на което е бил подложен, в светлината на неговата роля като председател на политическа партия.
BG 
EN