В Държавен вестник брой 86 от 27.10.2017 г. бяха обнародвани редица изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), отнасящи се до връчването на съобщения в гражданския процес, касационното производство пред Върховния касационен съд (ВКС), заповедното производство и изпълнителното производство.
Измененията предвиждат по-засилена защита на страните при връчване на призовки, съобщения, покани и книжа от съда, нотариусите и съдебните изпълнители. Връчителят трябва да положи максимални усилия, за да открие адресата, като посети адреса му най-малко три пъти в рамките на един месец, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията трябва да е в неприсъствен ден. Съдът, нотариусът и съдебният изпълнител са длъжни служебно да направят справка за постоянния и настоящия адрес на адресата, както и да съберат сведения за местоработата му и да положат усилия за връчване на книжата и чрез работодателя. Всички тези изменения целят да въведат засилени гаранции, че съобщенията и книжата реално ще достигнат до своите адресати и ще се намалят до минимум случаите на връчване, при което адресатът реално не узнава съдържанието на връчваните съобщения, призовки и книжа, а законът само приема, че за целите на производството те се считат за връчени.
С промените в закона за първи път е предоставена на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) възможността да връчват и извънсъдебни книжа, каквато до този момент съществуваше само за нотариусите (т. нар. „нотариални покани“). Тъй като множество нотариуси отказваха да извършват такава дейност, а и нотариалните такси са значително по-високи, се очаква тази промяна, за която Камарата на частните съдебни изпълнители настоява отдавна, да доведе до ускоряване на извънсъдебните процедури, спазването на които се явява предпоставка за успешното провеждане на някои искове. Това се отнася най-вече до връчване на покани за изпълнение на безсрочни задължения, предявяване на записи на заповеди, както и известия за обявяване на предсрочна изискуемост на кредити.
В касационното производство най-важните промени касаят основанията за допустимост на касационното обжалване на въззивните решения, изброени в чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК. Отпада като възможност за допускане на касационно обжалване наличието на противоречива съдебна практика, но вместо това законодателят въвежда като основание за допустимост противоречие на въззивното решение с актовете на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз (ЕС). Това е важна промяна, тъй като в множество случаи с въззивното решение се накърняват основни права на човека, прогласени в Конституцията и в Хартата за основните права на ЕС. На този етап не е предвидена допустимост на касационното обжалване поради противоречие с актовете на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, а и Европейският съюз все още не се е присъединил като самостоятелен правен субект към Европейската конвенция за правата на човека, но при определени предпоставки Съдът на ЕС се произнася и по въпроси, касаещи основните права на човека.
Най-спорната промяна в касационното производство касае въвеждането на възможност за допускане на касационно обжалване при „вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност“. Тези предпоставки за допустимост на касационното обжалване е трудно да бъдат разграничени от предпоставките за уважаване на касационната жалба по същество, изброени в чл. 281 от ГПК – нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Това най-вероятно ще създаде множество практически затруднения от тълкувателен характер.
С измененията в заповедното производство се създават гаранции, че до изпълнение ще се допускат само реално безспорни вземания, какъвто е и първоначалният замисъл при въвеждането на заповедното производство. В случаите, когато има съмнение дали длъжникът е узнал за претендираното вземане и евентуално го оспорва, кредиторът ще бъде задължен да води иск за установяване на своето вземане. Въвежда се и самостоятелно основание за възражение – ако длъжникът е изпълнил доброволно след получаване на заповедта за изпълнение, в двуседмичен срок той може да възрази, че не дължи претендираното вемане и да оспори разноските на кредитора, ако с поведението си не е дал повод за образуване на заповедното производство.
Най-важната промяна касае длъжниците на банките, тъй като с подаване на възражение срещу претенциите на банката, придружено с писмени доказателства, съдът може да спре изпълнителното производство, дори и без представяне на парична гаранция.
Най-мащабни са промените в изпълнителното производство, касаещи правата на длъжника, които бяха във фокуса на законодателните промени.
На първо място се променят правилата за местната компетентност на съдебните изпълнители, като се прекратява практиката да се образуват изпълнителни дела по седалището на третото задължено лице, до което се изпращат запорните съобщения (най-вече при запор на банковите сметки). Това засяга най-вече ЧСИ в София, тъй като седалищата на всички банки в страната (без „Сосиете Женерал Експресбаннк”) се намират в гр. София. Същевременно се въвежда възможността за прехвърляне на изпълнителното дело на съдебен изпълнител от същия район, каквато практика съществуваше и досега, но не беше законодателно уредена.
Важна промяна касае изпълнението на запор на трудовото възнаграждение при спряно изпълнително дело, като съдебният изпълнител вече няма да има право да прави удръжки при спряно изпълнително дело.
Във връзка с постановеното от ВКС тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г., налично тук, законодателят изрично предвиди, че не подлежи на запориране трудово възнаграждение или пенсия в размер под минималната работна заплата за страната, приета с Постановление на Министерския съвет. Размерът на удръжките се определя в пропорционална стойност спрямо размера на получаваното трудово възнаграждение или пенсия и в зависимост от броя на децата, които длъжникът издържа, като праговете вече са кратни на минималната работна заплата.
Пак във връзка с горецитираното тълкувателно решение е уредбата за несеквестируемост на постъпилите по банковата сметка на длъжника несеквестируеми суми от трудово възнаграждение, пенсия, помощи и обезщетения.
След измененията в ГПК длъжникът ще може да иска спиране на изпълнението при изпълнение срещу движими вещи, ако заплати 20% от задължението, а не на 30%, както беше до този момент.
Положително е новото законодателното решение, че при погасяване на вземането и разноските изпълнителното производство се приключва с постановление.
Една от най-важните реформи е нововъведената възможност длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, приключи или да прекрати изпълнителното дело. Тъй като до този момент липсваше такава възможност за обжалване, длъжникът можеше да се позовава само на материална незаконосъобразност на изпълнителното производство, т.е. погасяване на материалното вземане на кредитора – чрез плащане, прихващане, давност или друг погасителен способ. За целта се налагаше длъжникът да води отрицателен установителен иск срещу взискателя, което е свързано с разноски и време. С нововъведената възможност се предвижда възможност за прекратяване на изпълнителния процес и при процесуална незаконосъобразност – например при изтичане на две години от последното поискано от взискателя изпълнително действие (т. нар. „перемпция“). Пътят е чрез обжалване на отказа на съдебния изпълнител да прекрати или приключи изпълнителното дело. За съжаление законодателят не въведе срок за произнасяне по искането за прекратяване или приключване и възможност за обжалване на мълчалив отказ, което вероятно ще създаде предпоставки за тълкуване на закона в смисъл, че жалбата е недопустима при липсата на изричен отказ от страна на съдебния изпълнител.
Една от важните реформи е законодателно закрепеният принцип на съразмерност на принудителното изпълнение, който изисква съдебният изпълнител да съобрази изпълнителния способ с размера на задължението, поведението на длъжника и възможността вземането да бъде удовлетворено. Не е въведена възможност за обжалване на действията на съдебния изпълнител при нарушаване на този принцип, а и трудно би могло да се обоснове възникване на право на обезщетение за вреди от ЧСИ поради нарушаването му, но това евентуално би обосновало налагане на дисциплинарно наказание на съответния ЧСИ.
При оценка на движими вещи на стойност над 5000 лв., кораби и въздухоплавателни средства, моторни превозни средства и недвижими вещи задължително ще се назначава вещо лице, а не само в случаите, когато взискателят е поискал това или когато са необходими експертни знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. При опис на други движими вещи вещо лице ще се назначава и при искане на длъжника.
За да се постигне по-обективна пазарна цена при публичната продан, длъжникът вече разполага с възможност да възрази срещу оценката и да иска изготвяне на нова, като вещото лице при новата оценка се посочва от него. Пазарната оценка е средноаритметична между двете оценки.
Променя се и начинът на определяне на началната цена при публичната продан. Началната цена не би могла да бъде еквивалентна на пазарната цена, тъй като това би компрометирало успешното провеждане на публичната продан, поради липса на наддавачи, които да участват и наддават над пазарната цена. Затова след съвкупна преценка на всички определящи фактори следва да се определи такава начална цена, при която би се стигнало до максимално висока стойност, от която да се удовлетвори кредиторът и по този начин да се погаси и дългът. Това е в интерес както на длъжника, така и на взискателя.
До този момент началната тръжна цена беше 75 % от пазарната оценка, но след промените в закона тя вече е 85% – за движимите вещи, и 80% – за недвижимите имоти. Ако не се явят купувачи или публичната продан бъде обявена за нестанала, началната цена при новата публична продан е 90% от тази при първата продан (досега беше 80% от нея).
Елиминира се възможността за участие с повече от едно наддавателно предложение – практика, която често беше използвана със спекулативна цел. Законът изрично предвижда, че наддавателно предложение на стойност с 30% над първоначалната цена е недействително – отново с цел да се постигне възможно най-висока цена при търга.
Увеличава се срокът за внасяне на предложената от наддавача цена – от една на две седмици. Ако взискателят, който не е внесъл задатък, не внесе цената за удовлетворяване на вземанията на другите взискатели, вземането му се намалява с един депозит – целта е да се санкционират недобросъвестните взискатели, които често злоупотребяваха по този начин.
Поради наложилата се съдебна практика да се дава предпочитание на правата на наемателите и арендаторите при въвод във владение на купувача на публичната продан, законодателят изрично изключи възможността за противопоставимост на техните права на правата на купувача.
В съзвучие със съвременното развитие на технологиите е нововъведеният способ за провеждане електронни търгове. Най-важното предимство на този способ е възможността за закупуване на имот на публична продан чрез ипотечен кредит от банка, каквато възможност липсваше на практика до този момент. Целта е да се стимулира участието в публичните продани и на лица, които не разполагат с достатъчно собствени средства за покриване на цената. Това изменение обаче изисква създаване на специална онлайн платформа, каквато на този етап не е изградена. Чрез тази онлайн платформа ще има възможност да се продават и имоти, които не са обект на принудително изпъление, т.е. съдебният изпълнител ще изпълнява функциите и на брокер на недвижими имоти.
За бъдещето е оставена и възможността за налагане на електронни запори чрез унифицирана среда за обмен на електронни запори, каквато на този етап все още не е изградена.
Модерни са нововъведените способи за изпълнение срещу права на интелектуалната собственост (марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение и порода животно), срещу съвкупност от движими вещи и обособена част от търговско предприятие, но тяхното приложение тепърва ще се оценява в практиката. Отново практиката ще даде отговор на някои въпроси относно изпълнението срещу налични ценни книжа, по-конкретно чрез обезсилване на ценната книга.
BG 
EN