С Решение № 2140 от 15.11.2016 г. по търговско дело № 4472/2016 г. Софийски апелативен съд е отхвърлил исковете на ищеца „Юробанк България“ АД срещу наследниците на авалиста (поръчителя) по запис на заповед, издаден в полза на банката, с аргумента, че при завеждане на иска кредиторът е действал недобросъвестно, тъй като е знаел, че задълженията на издателя на записа на заповед по каузалното правоотношение (договор за кредит) с банката са погасени на основание чл. 739, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), тъй като банката е пропуснала в сроковете по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и чл. 688, ал. 1 от ТЗ да предяви вземанията си в производството по несъстоятелност срещу издателя на записа на заповед.
Основен принцип в менителничното право, установен в разпоредбата на чл. 461 от ТЗ, е, че нищожността на една менителнична сделка не се отразява върху възникналите въз основа на нея други менителнични правоотношения, щом като от външна страна нищожната сделка отговаря на предвидените в закона изисквания относно нейната форма и съдържание. Проявление на този принцип е невъзможността на авалиста да се позове на недействителността на задължението на хонората (издателя). Поради самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител (авалист), същият не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на възражението относно формата), така и неговите лични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл. 485, ал. 2 от ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.
От страна на авалиста са допустими всякакви възражения, в т. ч. и лични, във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. Когато обаче страни по каузалното правоотношение са само приносителят и хонората, свързаните с него относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на приносителя, ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право – извод, който произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 ТЗ.
Решението не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
BG 
EN