С Решение № 253 от 07.06.2018 г. по въззивно гражданско дело № 241/2018 г. Окръжен съд – Русе потвърди Решение от 15.01.2018 г. по гражданско дело № 6119/2017 г. на Районен съд – Русе и уважи предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от К.Й.Д. срещу кредитора на неговия наследодател Д.И.С.
Наследодателят на ищеца Й. К. Д., поч. на 07.05.2012 г., е бил осъден да заплати на ответника, в качеството му на кредитор по гр. дело №797/2006 г. на Районен съд – Русе, сумата 7 500 лв., дължима по запис на заповед от 20.01.2004 г., с падеж 10.02.2006 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.02.2006 г. до окончателното плащане, както и сумата от 307.50 лв. – направени по делото разноски. На 16.02.2006 г. за посочените вземания в полза на кредитора е издаден изпълнителен лист. За принудителното им събиране на основание молба от кредитора до Държавен съдебен изпълнител (ДСИ) от 07.03.2006 г. е образувано изпълнително дело № 20064520412148 по описа на съдебно-изпълнителната служба (СИС) при Районен съд – Русе. Последното изпълнително действие по делото е извършено на 15.03.2006 г., видно от отбелязването в печата на Протокола на ДСИ. На 07.05.2012 г. длъжникът Й. К. Д. е починал. На 10.06.2013 г., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, е прекратено изпълнително дело 12148/2006 г. на ДСИ. По молба на кредитора от 09.07.2014 г. до ЧСИ Иван Хаджииванов и приложен изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 20148320401699.
Съдът уважава предявения иск и го намира за основателен. Правната позиция на ищеца за отричане дължимостта на вземанията, предмет на висящото изпълнително производство, изисква провеждане главно и пълно доказване изтичане на 5-годишната погасителна давност по чл. 110, във вр. с чл. 120 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. След постановяване на решение № 49/14.02.2006 г. по гражданско дело № 797/2006 г. на Районен съд Русе давността е прекъсната с молба от кредитора до ДСИ от 07.03.2006 г., като е образувано изпълнително дело № 20064520412148 по описа на СИС при Районен съд – Русе. Видно от доказателствата по приложеното изпълнително дело, последното изпълнително действие по изпълнително дело № 12148/2006 г. на ДСИ е извършено на 15.03.2006 г., съгласно отбелязването в печата на приложения Протокол. По делото не са ангажирани доказателства, че в петгодишния давностен срок – до 15.03.2011 г., давността е била прекъсвана с друго последващо действие по принудително изпълнение. ДСИ изрично е отбелязал, че в периода от 15.03.2006 г. до 10.06.2013 г., когато е прекратено изпълнителното дело, не са предприемани други действия по принудително изпълнение. В изпълнителният процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
В допълнение към мотивите на Районния съд, Окръжен съд – Русе изтъква, че към датата на образуване на новото изпълнително дело по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов длъжникът е бил починал, поради което делото е образувано срещу длъжник без процесуална правоспособност. Липсата на процесуална правоспособност, предхождаща процеса, е процесуална пречка за възникване на валидно процесуално правоотношение. То не е възникнало както в лицето на починалия, така и спрямо неговите наследници – в случая ищецът K. Й.Д. В този смисъл всички доводи на жалбоподателя за прекъсване на давността, поради предприетите действия за принудително изпълнение, са несъстоятелни. От друга страна K. Й.Д. е конституиран като страна по невалидно процесуално правоотношение, поради което за него не е възникнало задължението да удовлетворява по принудителен ред вземането на кредитора Д.И.С.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК нямало обратно действие, поради което следвало да се прилагат постановките на Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на Върховния съд, Окръжен съд – Русе отбелязва, че тълкувателните решения не са нормативни актове, за да се поставя въпросът за действието им към момента на възникване на конкретното правоотношение. Тълкувателните решения са актове на Общото събрание на ВКС, които дават разяснения по конкретни правни въпроси за преодоляване на противоречива и неправилна практика за решаване на идентични спорове и имат характера на задължителен акт за правораздавателните органи по тълкуването и прилагането на закона. В този смисъл оплакванията във въззивната жалба за неприложимост на цитираното тълкувателно решение на ВКС са несъстоятелни.
Повече информация относно погасителната давност можете да прочетете тук.
BG 
EN