На 04.06.2020 г. Европейският съд по правата на човека е постановил решение по жалби 2727/19, 7036/19, 9835/19, 12559/19, 17168/19, 17773/19 и 21744/19 в полза на жалбоподателите Милен Иванов Иванов, Тодор Маринов Тодоров, Никола Пейчев Иванов, Павел Петров Караколев, Йордан Георгиев Йорданов, Иван Благоев Попов и Валентин Петров Биволарски срещу Правителството на Република България.
Съдът е приел, че е налице нарушение на член 3 от Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи, която предвижда, че никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.
В частност Тодор Маринов Тодоров е постъпил в Затвора в град Белене на 18.05.2016 г. и до 01.06.2016 г. е бил в Приемното отделение. По време на престоя си в приемното отделение Тодор Маринов Тодоров е бил настанен в спално помещение № 8, чиято площ е била 37,5 квадратни метра. През този период броят на пребиваващите е варирал между 14 и 18 души. На 01.06.2016 г. Тодор Тодоров е бил преместен в 9-та група, 6-та стая, чиято квадратура също е била 38 квадратни метра и е била обитавана от 18 души.
Сградите на Затвора в град Белене са застроени през 1957г.–1958г., силно амортизирани и с тесни коридори. В обитаваното от Тодор Тодоров спално помещение са били монтирани малка тоалетна и мивка, през която течала само студена вода с неприятен мирис, мазна и с пясък, а топла вода не е имало. На чешмата затворниците поставяли марля, която за пет минути ставала черна и мазна. Във водата е имало пясък, варовик, мазут и твърди частици и на практика е била негодна за пиене, а затворниците са използвали марли за прецеждане на водата.
Тоалетната в спалното помещение е била с много малки размери – едва 1 квадратен метър. В нея не е имало мивка, а мивката е била в спалното помещение и от нея е течала само студена вода.
В помещението нямало баня – такава е била ползвана два пъти седмично, в мръсно помещение, къпането е било разрешено разрешено за 2-3 минути, след което водата е спирана.
Подът на килията е бил с циментова замазка и върху него не е имало никаква настилка. Подът е бил много мръсен, нощем се появявали плъхове и котки. На места настилката е била натрошена, настилката не е позволявала подът да се мие. Стените и таванът са били потъмнели и захабени, подгизнали от урина, силно амортизирани, на места с дупки и спешно се нуждаят от ремонт. Миризмата е била силно неприятна. Имало е насекоми, включително и мухи, дървеници и хлебарки, тъй като прозорците били без мрежа.
Според протокол от изпитване, съставен от Лабораторен изпитвателен комплекс при Регионална здравна инспекция – град Плевен, са констатирани наличието на бактерии /коли форми и ешерихия коли/ във водата над допустимите стойности.
Дневната светлина е била достатъчно, но изкуственото осветление е било недостатъчно – имало е само едно луминисцентно тяло над вратата на стената, която не е достигала до задната част от помещението. Не е имало изкуствено осветление на тавана и в задната част на помещението.
Проветряването също е било недостатъчно и се е осъществявало само от прозорците.
В спалното помещение е имало само 3-4 шкафчета, една маса, четири стола. В него е имало само един електрически контакт, който е бил с оголени жици, което създавало риск от токов удар. Поради това не е имало къде да се включи телевизионен приемник.
Европейският съд по правата на човека присъжда на Тодор Тодоров обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1500 евро.
Повече подробности можете за производството пред българските национални съдилища може да намерите тук.
BG 
EN